| ИВАН ВАЗОВ - "Немили - недраги
| Тежкият и нерадостен живот на хъшовете според II глава |
В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема наВазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове вРумъния.
Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родинатаБългария, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.
Чрез повторенията и наслагването на знаците за бедност, в пряката авторова оценка се реализира идеята за тежкия и нерадостен живот: Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържане очи; тия недояли кореми, тия отслабнали и обелени от скитане крака..
Липсата на вяра в утрешния ден, който за тях е начало на нови борби с живота, рязко контрастира на богатството и великолепието: Утрешният ден беше начало на нови нужди, на нови борби с живота за тия бедни и пренебрегнати сега поборници.
Риторичните въпроси в началото на втора глава разкриват мъката, която изпитват хъшовете, когато са далеч от родината: Докога ще продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя?. Възклицанието : О, Българио! показва възхищението и преклонението пред бащиното огнище. Българските емигранти жадуват да са отново сред познати улици и къщи, защото силата на родовите корени е чудодейна.
Липсата на родината звучи още по силно в лирическото отклонение: Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемство, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха сред пустиня.... В него е концентрирана и съпричастността наВазовкъм съдбата на хъшовете, за които обществото е като пустиня, в която гладът и бедността простират отвсякъде ръце към тия нещастници..
И да искат, хъшовете не могат да се втурнат вБългарияс някоя чета, за да се избавят от неприятностите вРумъния, и затова единственото, което им остава, за да не умрат от глад, е кражбата. Въпреки че знаят какво унижение е това, героите сега са кокошкари. Страдалческият живот, който водят, мизерията и нищетата, ги принуждават да изкарват прехраната си по нечестен път: Или да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина или на въжето, или да крадат..
Носталгията по родината намира израз и в честото застояване на брега наДунаваи вглеждането в зелените хълми на България. Родината е олицетворена като близко същество и това е израз на патриотични чувства.
Във втора глава на повесттаВазовподробно описва съня наБръчкови това е художествен похват за разкриване на същинското в личността. В съня борбата е страховита, но и романтична. Чрез съня наБръчковнай точно се разкриват неговите мечти и чувства, защото човек е най искрен в съня си и може да изживее изключителното: После дим, после облаци и всичката чета става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко изчезва....
Утрото е начало на нови страдания. Отхвърлянето на феса от страна наБръчкове символичен жест за неприемането им. Но разговорите, които започват с новините отБългария, разкриват заинтересоваността на хъшовете за родината, а това е знак за извисяване и да непрекършен дух.
Животът на хъшовете в спомените и мечтите за величави дела и в настоящето им на жалки, отхвърлени от обществото същества, доказва, трагичното и славното могат да съжителстват в един човек, а посланието, отправено отВазовкъм нашето поколение, е затова хората да живеят в хармония и свобода.
|
