Памет,достойнство и завет в словото на Знаменосеца

Съчинение разсъждение върху глава трета от Немили-Недраги

УВОД:

Странджата е опората и душата на оцелелите от мизерията и прокудата на несратници.Като дава подслон и храна на изстрадалите си сънародници,той облекчава тежкото им ежедневие,стопля ги с възможността да се срещат,да говорят за минали подвизи и да кроят планове за бъдещи битки.

ТЕЗА:

Композиционен и смислов център на трета глава от повеста е речта на стария знаменосец.В нея каленият в битки хъш дава израз на болката,вълнението,спомена и надеждата си за България.Той е убеден,че отечеството има нужда от своите мъченици и герои.Затова братята емигранти трябва да помнят славното минало на жертвен геройзъм,да преодолеят драмата на своето мизерно настояще и да се съхранят в името на бъдещето,когато народът ще ги призове,за да проливат отново кръвта си за свободата му.С тези свои внушения емоционалната реч на Странджата умиротворява хъшовете,успокоява насъбралата се в душите им горчилка,връща достойнството им на българи и патриоти и сплотява сърцата им в изживяването на мечтата за съможертвен подвиг в името на родината.

ИЗЛОЖЕНИЕ(аргументивна част)
Първа подтеза:

Преобразяването на храбрите герои в изгладенли хора в началото на текста.Оживените разговори,които скоро преминават в разгорещени спорове.Поводът и причината за речта на Странджата.

Втора потеза:
Емоционалното обръщение на стария знаменосец към хъшовете-неговите братя,с които дели и мъките , и тревогите,но също така спомените и надеждите.Убеждението на героя че славните битки не са забравени,че не са отишли напразно усилията и жертвите.

Трета подтеза:

Контрастът между геоичното минало и безславото,мъчително със своето еднообразие и подтискащо с принудителното бездействие , настояще.

Четвърта подтеза:
Идеята за благородната,всеотдайна и безкористана жертвеност на хъшовете в миналото,за тяхното достойнство и идеализъм.