Съчинение разсъждение върху На прощаване от Христо Ботев

Пътят на борбата страшен, но славен

Всеки човек има право да избере своя житейски път.Решението най-често е свързано с неговите собствени идеали, на които той държи и се опитва да постигне.За някои хора идеалите са смисъл на живота.Такъв човек е и лирическият герой на стихотворението.

В края на стихотворението пътят е определен със своите реални и конфликтни стойности пътят е страшен,но славен.Страшен е, защото представлява раздялата с близките, защото той е непознат, пълен с изпитания и води до явна смърт.В същото време е и славен, защото гради нова ценностна система у човека, която води към безсмъртие.След геройската смърт идва и вечният живот в народната памет.За този вечен живот така силно жадува бунтовникът:

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода!

Проблемът за следването на бунтовническия идеал е в основата на ботевата поема.Изборът на бунтовника се гради върху две силни чувства силна любов към родината и силна омраза към поробителя.

Лирическият герой е непокорен българин, който не търпи подтисничество.Предвождан от най- висшата ценност свободата, той поставя борбата за нейното постигане по-високо и от собствения си живот.От висотата на своята духовна зрялост лирическият герой на Ботев разкрива смисъла на саможертвата чрез личния си пример.Пътят, които той поема, е драматичен преход от робство и подтисничество към пълно разкрепостяване на духа, от чиято висота смъртта и свободата не са въпрос на личен избор, а добиват равностойно значение.

Постигането на тази духовна свобода е задължително условие за постигане на народния идеал.

Прощаването с майката има изключително значение за лирическия герой.То се отличава с мила и нежна тоналност, особено добре изразена в стиховете:

Аз зная майко,мил съм ти,

Че може млад да загина

Тя е тази,която го е възпитала със сърце юнашко и е допринесла за създаването на две силни, контрастни чувства у бунтовника любов към отечеството и омраза към поробителя.Именно майката го е закърмила с непокорен дух и героичен характер, който не му позволява пред турци глава да скланя.Отношението на лирическия герой към всичко свято и скъпо на сърцето му е разкрито чрез синекдохата бащино ми огнище.Обичта към най-близките хора и тяхното страдание стои в основата на решението на бунтовника да поеме по пътя на борбата.Той счита за свой дълг към близките си да се бори за свободата им, за да се сложи край на чуждия произвол.

Пред майка си лирическият герой представя две възможности за края на своя път.Първата по вероятната е да загине геройски.Картината на смъртта му е представена чрез чернобели краски.Черният свят е символ на мъката и вечното страдание, на гибелта, а белият е цветът на надеждата, чистотата и светостта на саможертвата в името на саможертвата.Пролял черни кърви над бащината земя и оставил бели меса по скалите, духът му се извисява там, където се срещат чистото небе и порочната земя.

Втората възможност представя картината на победното завръщане.Тя е представена жизнена и весела в ярки цветове.Нима има по-хубава заръка от тази да се берат цветя в градина и да се плетат венци и китки, за да се накичат главите и пушките на