Величието на духовната сила

Цялото Вазово творчество е един непрекъсващ художествен триумф на българския освобожденски патриотизъм. Повече от век продължава обаятелната магия на шипченските подвизи, описани в най-известната ода на Иван Вазов Опълченците на Шипка. Всичко в творбата, както и в цикъла Епоепя на забравените към която принадлежи е подчинено на една основна идея да се възхвалят дейците на националноосвободителните борби и се упрекне българското общество след Освобождението за неговата осъдителна забрава към подвизите от близкото минало.

Теза:Вазов използва одическия стил като възможност за най-ярка възхвала на осъщественият подвиг, от бойците на Шипка, за националната ни свобода. Разкриването на мотивите им доброволно и безкористно да отдадат живота си за народ и вяра ги превръща и в герои- мъченици. Одата възпява и обезсмъртява за поколенията масовия подвиг на защитниците на Орлово гнездо чрез ярките картини на героичната битка. Тържеството на свободолюбивия човешки дух е представено с помощта на епитетите, повторенията, метафорите, синекдохата. Художественото въздействие е подсилено с хиперболата, градацията, контраста, инверсията и възклицанията.

Преход: Като аргумент, противопоставящ се на антитезата на обвинението в лирическия увод звучи силата на словото обезсмъртяващо епическите боеве при Шипка.

Подтеза:Със средствата на жанра, ода, Вазов пресъздава и възхвалява образа на опълченците,решени да бъдат част от историята на своя народ, чрез саможертвената отбрана на върха.Силно въздействащо е безглаголното възклицателно О,Шипка, което свързва лирическия увод със същинската част на творбата. То съдържа и възторга, и болката , и прославата. Епическата картина на драматичната битка е пресъздадена със слухова и зрителна представа. Изобилието от именни изречения възклицания : Бури подир бури!, Рояк след рояк, Пристъпи ужасни!, са убедителен начин да се изгради правдивата представа за безредието, драматичността, напрежението на един истински бой. Стиховете на Вазов представят ужасите и хаоса на боя. В него се завихрят в неописуем въртеж хора и природа.

Масовият героизъм на опълченците вдъхновява поета в изграждането на колективния им образ, който е противопоставен на вражеските орди чрез контраста .Мястото на победителите е горе ,на върха, защото няма по-висша цел за тях от свободата. Те са изправени гордо сред Балкана могъщ със своята непристъпност А долу в планинското подножие е врагът, жалък с безумната си свирепост Противоположните цели определят различието в поведението. Участниците се бият на живот и смърт българите, за да извоюват правота да се нарекат човеци, а турците да съхранят вековната си власт.Жестоки и свирепи са поробителите, защото са принудени да защитят накърнената си чест. Безумно смели и готови на саможертва са защитниците.Довчерашните роби, доскоро премерени със съдбата си са дръзнали да се бият за своята свобода .Дружините на опълченците са малобройни, неопитни, зле въоръжени, но имат висок боен дух обичат рода и земята си люто мразят врага си.Техният копнеж ги вдъхновява и осмисля себеотрицанието им. Турските гъсти орди са многобройни, добре въоръжени, калени във вековни битки. Те воюват от обич към насилието и от омраза към раята, страхуват се от дързостта на покорените.Това е причината българите да тичат кат лъвове, да пушкат и отблъскват без сигнал без ред, докато турците идат като тигри, бягат като овци, а действията им са машинални и подчинени на дивите викове на Сюлейман безумний.

Подтеза:Противопоставянето между турци и българи е осъществено в няколко плана пространствен, идеен и психологически, като образът на опълченците е постигнат като по -силно духовни.

Най-силна проява на нравствената им извисеност се разкрива в битката, където те трябва да отстоят на набезите на турците. В прекият бой ясно се открояват противоположната същност и цели на воюващите.Докато за опълченците смъртта е доброволен избор сладката радост до крак да измрат то турците са фанатично религиозни, самоотрекли се. Българите влизат в боя с мощното, обединяващо ги Ура! на уста , а турците призовават Аллах да ги закриля. Инверсията, синтактичният паралелизъм, епитетите и звукописът обогатяват художествената представа:

Гъсти орди лазя по урвата дива

И тела е стелят ,и кръв я залива.