Свързване на костите на главата

Развитието на костите на главата на съединителнотъканна основа е дало отражение върху свързването им, което е предимно неподвижно.

Преобладаващ начин на свързване между тях са синдесмозите, шевовете при възрастните и между костните хрущялни пластинки при новородените. По-голямата част от костите, образуващи покрива на мозъчния череп, са свързани чрез зъбчати по форма шевове. Изключение прави само люспата на слепоочната кост, която се свързва посредством пилчат шев. Костите на лицевия череп се свързват помежду си с гладки шевове. Разнообразието на шевовете се обуславя от различната механична натовареност на отделните части на черепа.

Свързването между някои кости в черепната основа се осъществява посредством хрущялни плочки синхондрози. Синхондрозите в случая представляват остатък от хрущялната тъкан, от която се развиват костите, изграждащи основата на черепа. Единствено подвижно, (ставно) свързване между черепните кости е свързването между долната челюст и слепоочната кост.

За ставни повърхности на долно челюстната става (articulatio tem-poromandibularis) служат ставната ямка на слепоочната кост и главичката на ставния израстък на долната челюст (фиг. 79).

По форма тази става е елипсовидна. Ставната капсула е хлабава и доста широка. Тя се подсилва от връзки, които се прехвърлят от слепоочната върху долно челюстната кост. Между ставните повърхности се разполага пластинка от влакнест хрущял, която разделя ставната кухина на две камери горна и долна и уеднаквява несъответствуващите една на друга ставни повърхности. Двете долно-челюстни стави функционират едновременно и в механично отношение

представляват комбинирано съчленение. В него се извършват следните движения:

1. Отпускане и повдигане на долната челюст, респ. отваряне и затваряне на устата.

2. Изместване на долната челюст напред и назад.

3. Изместване на долната челюст встрани наляво или надясно.