СВОЙСТВА НА РАЗТВОРИТЕ

Общи и специфични свойства на разтворите

Всеки разтвор има специфични свойства, които се определят от природата на разтвореното вещество и от природата на разтворителя. Например свойствата на водния разтвор на оцетната киселина се определят от свойствата на хидратираните Н⁺ и CH₃COO. Свойствата на този разтвор са различни от свойствата на водния разтвор на NaCl, в който определящи са свойствата на Na⁺ и Cl. Различни са свойствата и на разтвори на едно и също вещество в различни разтворители. Например воден разтвор на йод и разтвор на йод в спирт.

Разтворите имат и общи свойства. Това са парно налягане, температура на кипене, температура на замръзване, дифузия и осмоза. Тези свойства се определят не от вида, а от броя на частиците на разтвореното вещество в единица обем, т.е. от концентрацията на разтвора.

Парно налягане на разтворите

Н

Още

ека в затворен съд е поставен чист разтворител, например вода (фиг. 1 a). В резултат на топлинното движение на молекулите, част от тях се изпаряват.

Фиг. 1. Моделно представяне на парното налягане: а) на чист разтворител; б) на разтвор

Още

Част от молекулите преодоляват междумолекулното примличане и минават в газовата среда над течността

Някои от газообразните молекули се връщат отново в течността (кондензират). Когато броят на изпарените молекули за единица време стане равен на броя на кондензираните за единица време, настъпва динамично равновесие между парите и течността.

Тези пари, които при дадена температура стоят в равновесие с течността се наричат наситени пари. Налягането, което те упражняват върху течността се нарича парно налягане на тази течност.

Нека сега в същия разтворител (вода) разтворим нелетливо вещество (например захар). В този случай по повърхността на разтвора (фиг. 1, б) има освен молекули на разтворителя и молекули на разтвореното вещество. Последните пречат на част от изпаряването на разтворителя. Затова в състояние на равновесие над разтвора има по-малко молекули в сравнение с чистия разтворител. Ето защо парното налягане на разтвора е по-ниско от това на чистия разтворител. Колкото по-голяма е концентрацията на разтвореното вещество в разтвора, толкова по-малко молекули на разтворителя ще се изпаряват, което означава, че този разтвор ще има по-ниско парно налягане (фиг. 2). Тази зависимост между понижението на парното налягане на разтвора и концентрацията се дава от закона на Раул:

Р= к.с