Свободния дух на човека в На прощаване

Стихотворението На прощаване е това , с което най-ярко се свързва името на поета-революционер Христо Ботев.

В това произведение се пише за свободния дух на човека , страдащ заради робството.Този човек , твърдо решен да поеме по пътя на борбата , макар и да знае , че този път ще го отведе до смъртта , но поне ще е като победител.

Самото стихотворение представлява обръщение на лирическия герой към майка си , като я моли да го разбере да го подкрепи , защото вече е взел решение:

Не плачи , майко , не тъжи ,

Че станах ази хайдутин,

Хайдутин , майко , бунтовник

Свободният дух не търпи да гледа чуждото страдание и робството. Съпричастен е и иска по всякакъв начин да помогне и да промени това положение на събратята си.Няма друг избор.

Но кажи какво да правя ,

Кат си ме , майко , родила

Със сърце мъжко , юнашко

Та сърце , майко не трае

Да гледа турчин , че бесней

Над бащино ми огнище

Освен заради това страдание на народа , героя ще се бори и за най-святите си хора либето , братята , бащата. Макар и тези образи да се срещат само на моменти в стихотворението , те спомагат да се открои основния Аз-образ. Той иска само те да са щастливи и знае че това може да стане само ако са свободни.

Още веднъж героя иска прошка за решението си:

Ах , мале майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

И на глас тичам народен

Срещу врагът си безверни.

Доказателство за категоричния избор на героя е използвания в минало време глагол нарамих . Няма връщане назад. Тръгнал е заради страданието и своеобразната молба на народа за помощ.

След това героя разгръща картина на двата възможни изхода след като вече е поел по пътя на борбата свобода или смърт. Тук обаче първо ни е показана картината на смъртта , защото за героя по вероятно е да падне в боя.Тогава заръчва на майка си да разказва на братята му за него.Така те също ще тръгнат по неговия славен път и делото му няма да бъде забравено.Свободата не се