На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплътили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Със своята литература Ботев разкрива един от въпросите за борба.И по точно за бореца за все народна свобода.Ботев не само писател но изпитател на своята литература.Той иска да разкрие живота на бореца на бунтовника,на този който оцелява въпреки всичко. "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния

смисъл на думата"

Стоева изречение той иска да изрази смисъла на свободата и това което тя ти дава и те кара да се чуствас истински.И смисъла да се бори за нея макар сам и далеч от любимите от.семейство любимата от всичко което обичаш дори и от родината,иза всичко което се борил.В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство,обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като

път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето.

"Идеята за свободата

е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Свободата всесилна и всичко което може да имаш,също всичко което може да ти вземат.За не я може да достигне с до там където не би си представил никога,толкова силна и нужна." На прощаване" епример за тази болка от далечина та от самотата и липсата на любимите

"Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих"

са за жертвата която трябва да на прави за свободата на своята лъбов.

Животът на Ботев, макар и много кратък, излъчва най-благородните качества, които един човек може да отгледа у себе си в земния си път : обич към майка, към родно място, към род и родина, към страдащите хора.

Идеята за свободата пронизва

Ботевите текстове, тя властно присъства в лириката на

поета-революционер, определя emoziонално-смисловия развой на

най-популярните му песни. Основният сюжетен модел на възрожденската ни

литература се гради върху антитезата робство свобода.Както и за геройството, смъртта, безсмъртието.За Ботев свободата е непрекъсната борба. Тя е победа

над робството, отвоювана в битка с врага. Свободата е революционен зоб

за действие. В Майце си и Към брата си личността преодолява

собствените самоограничения и натиска на обществените догми. В

Хайдути, На прощаване борбата зове и побеждава страданието на

близките. В До моето първо либе, Пристанала увлича по пътя си

любимите съ-щества. В Моята молитва борбата е общочовешки път към

свобода. В Борба копнежът по революцията е изразен с метафоричния

глагол Кипи:

Кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своя свещений конец...

Ще викнем ние: Хляб или свинец! Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея (идеологията) не я подържат само българи, а и стотици други угнетени