Свободата е нравствен ангажимент към околните

(есе)

Какво представлява свободата? Всеки я разбира по различен начин.

Много често под свобода ние разбираме освобождаване от всякакви ангажименти към света около нас,но това е невъзможно. За едни е способността да изразиш мислите и чувствата си свобода на мисълта и словото. За други е възможността да направиш това, което искаш. Ние се раждаме свободни и никой няма правото да ни отнеме тази свобода. А ако някой се опита, то това би било посегателство върху човешките ни права. Свободата в човешкото ежедневие се явява като осъзната необходимост.Без нея нашето съществуване е почти невъзможно.

Често забравяме, че от нашите постъпки и действия зависят много неща. Колкото и свободна да е една личност,тя е длъжна да се съобразява с другите хора и да се държи добре с всички. Тук свободата се явява като нравствен ангажимент към околните. Не може да се наречем напълно свободни, защото все ще се намери нещо, от което да зависим - децата зависят от родителите си, работниците от шефовете си, учениците от учителите. Вярно е, че всеки има право на лично мнение, но в днешно време това не се зачита много. Свободата ни да се изразяваме по свой собствен начин е силно ограничена налагането на цензура.

Робството е било премахнато много отдавна, но за това може да говорим и за физическа свобода. Все още се намират хора, които нямат право да правят или говорят това, което искат, само защото някой ги контролира, било то чрез манипулация или заплаха.

Поради трагичната историческа съдба на България векове под чуждо владичество свободата се налага като висша и свята ценност, придобила своята най-плътна и многообразна интерпретация в творчеството на Ботев. Неговият хуманистичен идеал е свободната личност, която действа по своя воля с жив разум и съвест. Това е личност, самостоятелно мислеща и способна да избира своя път, необременена от догми и заблуди, която без колебание се осмелява да се противопостави на установените канони, на насилието и жестокостта. Самият Ботев споделя: Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят. Неговият демократизъм се изразява в схващането му, че всеки народ има свещено право на самостоятелно и лично развитие. Свободата е единственото условие за пълноценната реализация на отделната личност и за прогрес на нацията и човечеството.

Идеята за свободата (за геройството, смъртта, безсмъртието) пронизва Ботевите текстове. Тя властно присъства в лириката на поета-революционер, определя емоционално-смисловия развой на най-популярните му стихотворения. Поезията на Христо Ботев категорично утвърждава свободата като най-висша човешка ценност и доказва, че изкуството е послание и призив, когато е сътворено и защитено от живота и смъртта на поет като него: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Ботев утвърждава стойността на свободата не само в национален план чрез смъртта на конкретна историческа личност (Хаджи Димитър), но я разкрива и като общочовешка ценност.

Най-висшата ценност свободата и животът като общочовешка стойност,, са напълно съизмерими в Ботевите стихотворения, посветени на националните герои: Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски и поемата Хайдути. Във финала на стихотворението Елегия заявява със зъл и саркастичен тон: Чакаме и