Лекция 1. Класическите теории за свободата на печата

В своето фундаментално произведение Kritik der ¦ffentlichen Meinung (1922) Фердинанд Тьонис развива идеята, че потребността от свобода на печата е недвусмислен организиращ принцип на модерните общества в Европа и Северна Америка. Според него няма друга цивилизация, в която теорията и практиката на публично изразяваните мнения чрез каналите на комуникация да се е развила така дълбоко, както в тези две общества.

Тьонис твърди, че политическото значение на борбата срещу държавното регулиране на печатното дело има дългосрочни ефекти. От времето на английската революция до ден днешен нуждата от свобода на печата е жизненоважна част от съвременната демократична революция. Модерните общества според него се отличават помежду си, но същевременно притежават и способността да се обединяват /gesellschaftlich/ и да се структурират на основата на три взаимно застъпващи се систематизиращи принципа: пазари, държави и обществено мнение. Практиката показва, че пазарните контакти заменят затворените, взаимно обвързани, преплетени семейни съюзи /Eintracht сговор, единство/ на домодерните общества. Законите, формулирани с помощта на държавата /Gesetzgebung/, изместват примитивните фолклорни житейски модели и многобройни обичаи /Sitte/. Освен това, общественото мнение подкопава средновековната вяра и религия. Развитието на общественото мнение, изразено чрез независимата и свободна преса, има дълбоки политически последици. Държавите бавно и мъчително застават пред съда на общественото мнение. В името на общия или обществения интерес печатът обвинява тираните и престъпниците, че задушават общественото мнение или го заобикалят. Злоупотребата с публична власт става обществено достояние. Изработването на законите и тяхното прилагане стават обект на шумни публични дебати. Печатът и общественото мнение са едни от най-съществените фактори, които подготвят прехода от абсолютизма към модерния свят.

1. Исторически ракурс

В Европа за първи път продължителна и организирана битка за свобода на печата се води в Англия. Оттам тя много бързо се прехвърля в Америка и на континента. Битката започва с английската революция през 17 в., която преобръща коренно стария политически ред и начин на живот. Епохата на Стюартите, двете граждански войни, последвалия протекторат на Кромуел завършват с възкачването на трона на Вилхелм Орански. За да сложи преграда пред злоупотреби с властта от страна на владетеля, парламентът му налага т. нар. Bill of Rights, която става конституционна основа на управлението. От тук нататък всички закони могат да се решават само заедно от краля, лордовете и Камарата на представителите. Така законът е поставен над короната, която става един от държавните органи. Но конституирането на четвъртата власт на свободната преса, става много по-сложно и по-бавно.

В периода на революцията се появяват много силно трактати в защита на свободата на печата като Аеропагитика Милтън. През този период непрекъснато се извършват политически промени и в публичното пространство се водят остри интелектуални спорове. Тези процеси се улесняват от два фактора: техническите възможности на относително евтините и преносими печатарски преси и усилията на левелерите /уравнители; привърженици на идеята за установяване на равенство