Свободата и робството в моя свят

Есе

Свободата и робството са две противоположни състояния. Свободата носи светлина и радост, а робството- тъмнина и страдание.

Свободата обозначава състоянието, в което хората са способни да действат според тяхната собствена воля. Свободата е най ценния дар на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Всеки сам е господар на съдбата си, решава как да постъпва с живота си и как да използва своята свобода, защото тя му принадлежи.Да постъпваш по най-правилния начин,без да застрашаваш правото си, както и това на другите, да притежаваш своята свобода, не винаги е лесно,но усилията си заслужават. За да може един ден,когато дойде време да си направиш равносметка, да си доволен,че си преодолял много изпитания, но въпреки всичко си отстоял себе си,защото точно това е същността на свободата, да постъпваш по най-правилния начин,независимо от обстоятелствата, да си готов да жертваш нещо, да платиш определена цена и да не се поддаваш на страха. Всеки има право на своя личен избор, ,да изкаже мнението си,да не допусне да бъде манипулиран и мачкан,точно това го прави истински силен и достоен, да притежава мястото си на тази земя, защото светът се движи от свободните хора,от тези със собствено мислене,точно те внасят промените и живеят пълноценно.

Чиста и неприкосновена свобода не съществува, освен в мислите и мечтите ни. Всеки, който се е опитал да постигне свободата, е дал някаква жертва. Тъй, че свободата и робството са неразделни. Въпросът, който сега си задавам е до колко съм свободен аз? Мисля, каквото искам, оспорвам това, което не ми харесва, боря се за правата си и тези на онеправданите. Тепърва започвам да се сблъсквам с несправедливостите в света и живота. Всичко се основава на това - да се бориш за свободата на личността си или да робуваш на нечии интереси. В първия случай цената, която плащаш за свободата и правата си е изолираност, апатия от страна на хората, самота, неразбиране или присмех. Но никой не би могъл да покори онзи дух, жаден за правда. Може да го одумват, да се опитат да го прекършат физически или душевно, но не и психиката му - тя е желязна! Свободният дух - това е най - голямото богатство. Хората, които са се борили за правда и независимост, остават безсмъртни. Нека вземем пример с Ботев. Дал е живота си в името и мечтата на българския народ - свобода и независимост. Ботев е казал: Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.И : Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свобода той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят. Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване на материални и духовни ценности, а свободата е свръх ценност.Той е силно актуален и днес.Няма физическо робство, но духовното робство все повече набира сили. Роб е човек според мен,които приема нещата такива,каквито са,който се движи по-общо приетото ,дори това да нарушава собствените му права и който не прави нищо , за да променя положението в което се намира,а просто се оставя нещата,да се случват,като по-този начин се превръща в същество,което не е от полза на никой. Робите са като кукли на конци,без собствени ценности, които са приели ситуацията в която се намират и не правят нищо,за да я променят. Той е безправен човек, съществува като индивид,но не е личност.Лесно е да поробиш един човек физически,да го унижаваш,да го измъчваш,но е трудно да отнемеш душата му,ако той не остави това да се случи. А животът е сложен, отвсякъде всеки миг някой се мъчи да те постави в робство. Човек се