Йордан Радичков

Свирепо настроение

Стягаха се за пазар и почнаха да товарят още в тъмното.

- Като падне сняг, никой няма да ги търси - каза Петър Маринков. - Сега

му е времето, сега имат цена.

- Ако чакаш да падне сняг, ще измръзнат - каза му Бръмбара.

- Кой ще чака снега - каза жената на Петър Маринков. - Още от сега нещо

е почнало да ги яде.

- А бе яде ги - каза Петър Маринков. - Ето и тази е наядена. Все отдолу

ги е наяждало.

- Отдолу се е провирало и ги е наяждало. И то все хубавите.

- А, хубави! - не се съгласяваше Петър Маринков. - Всичките са свински.

- Свински са - каза жена му и се спря, за да прехвърля, за да върже

забрадката си. - Но и между тях има сладки.

Докато онази си връзваше забрадката, Бръмбара стоеше до овцата загугулен

с башлък. Той щеше да кара тези овца на пазара да я продаде.

- Ето още една наядена!

- Все отдолу ги наяжда - каза Петър Маринков. - Виж как ги е гризало.

Той намери едно мише гнездо в купчината. Ритна го и оттам се изсипаха

розови ситни мишлета. Те се бутаха едно в друго, изстинали, и бяха

толкова слаби и прозрачни, че се виждаха костите им под кожата. Жената

плю върху мишлетата и се прекръсти, а Бръмбара каза да вземат да ги

хвърлят в градината.

- Ще взема да ги хвърля - каза Петър Маринков. - И без това са слепи.

Той хвърли гнездото в другия край на градината, животните се изсипаха от

него още докато летеше във въздуха. Жена му се наведе и пак почна да

прехвърля, като оглеждаше все пак дали няма още наядени. Като се

навеждаше, полата й се повдигаше и тогава Бръмбара виждаше краищата на

чорапите й, а над краищата и нейните бели нозе. Бялото го смущаваше, но

макар че го смущаваше, бе привлекателно и той гледаше все в него, докато

жената мина от другата страна.

- Няма да мръднат - каза Петър Маринков. - Дъждът ще ги сплеска.

Той говореше за мишлетата.

Дъждът не беше много силен, за да ги сплеска. Но беше студен, ръмеше

съвсем слабо от няколко дни и всичко бе прогизнато то влага. Бръмбара не

знаеше как ще ги сплеска дъждът, освен ако не завили по - силно, та да

ги удря отгоре, докато ги очука хубаво. Ама за туй трябва да завали по -

силно, реши той.

Ритлите се изпълниха догоре. Петър Маринков изведе воловете, за да ги

впряга, а от къщи излезе брат му и изкара овцете. Овцата на Бръмбара се