Светът през погледа на Дон Кихот и Санчо Панса

Светът е пародийно преобърнат в съзнанието на Дон Кихот и Санчо Панса.

Рицарят преследва печалния идеал на доброто,Санчо Панса се домогва до печалната си мечта за забогатяване-остров и губернаторство.

Пред тях стои миражът ,фикцията,идеалният блян.И двамата са изкушени от идеалното.Но при Дон Кихот идеалното носи мотива за добро на човечеството,а при Санчо Панса-личната мотивация за добруване в материалното и екзистенциалното оцеляване на човека.Тоест,универсалното и индивидуално са две гледни точки,оформящи позицията към идеалната,миражна представа за света на героите.

Човек и човечество се срещат чрез идеалните,пародирани от автора,представи за света на героите.Полето за среща в света на пародирания идеал.

Светът на доброто не съществува.Той е трагичен мираж на човешката хуманна мечта.За това красноречиво говорят думите и действията на Дон Кихот:Приятелю Санчо,знай,че провидението нарочно ме създало,за да преобразя днешния железен век на злото.Очакват ме големи опасности и подвизи.

Опасен,тревожен и трагичен е подвигът в името на доброто.Светът очаква да се сбъдне като в приказките идеалът-представа на Дон Кихот.Но в процеса на това безкрайно,вечно очакване Санчо Панса не забравя да потърси материалните стойности на мига живот,който е най-точен,адекватен израз на неговата представа за света.

Земното притегля идеалното, за да се докосне до трагичното в хуманната представа за света на Рицаря Дон Кихот.

За заплата не се бой-рече накрая всичко съм предвидил в духовното си завещание

В рицарската дон-кихотовска представа за света земното има единствено духовно измерение.

Такава е мярата на героя и към идеята за свободата.Личната свободна воял определя духовните граници на острова на свободата,който живее единсвено в съзнанието на Дон Кихот и в мечтата за екзистенциален уют на Санчо Панса.

Но с тази мяра той определя свободата на всички,срещнати от него по пътя към доброто.Освобождава затворниците,дарява свободата им,без те да са дорасли за нея.Ключов мотив за действие са любовта и потъпканата свобода на човешката воля.

Дарява свобода,а получава болка и страдание-доказателство за трагичната невъзможност да се реализира дон-кихотоската представа за добрия идеален свят.

Болката и страданието донасят трагично признание Санчо,сега вече признавам,че е права пословицаат-направи добро и го хвърли в моерто.Нека се постараем да извлечем поука за бъдещето

Но идеалното остава да доминира в представата за света в съзнанието на Дон Кихот.За себе си винаги избира полето на духа,а за Санчо остава материалното,зримото и реалното.Героят е великодушен в подялбата на трофеите:Албума дай на мен-рече Дон Кихот.Ще записвам подвизите си.А парите задруж за себе си

Но в битката за реализирана представа за света пародията размества представата за добро и зло.И твърде често високата нравственост и помислите превръща доброто деяние в зло.Подвизи с обратен трагичен знак бележат пътя на Рицаря към неговата идеална хуманна представа за света.Затова и пострадалият монах от композиционния фрагмент Но от това,което извършихте тая вечер,ми се струва,че понякога заедно със злото,вие тъпчите и доброто

Отговорът на Сервантес е категоричен.Зло и добро съпътстват представата за света не само на Дон Кихот и Санчо Панса ,но и на човечеството.

Трагиката на хуманната целе представена чрез играта на пародия в рицарските пътешествия на Дон Кихот и оръженосеца му Санчо Панса из света на печална,късноренесансова Испания от XVI век.