СВЕТЪТ НА СЕЛЯНИНА В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Публикувал първия си разказ едва осемнадесетгодишен Елин Пелин твори през целия си живота, но мястото си на класик в нашата литература той дължи на й-вече на творбите, създадени в периода 1885-1910 година. В тези разкази Елин Пелин е активният разказвач, неможещ да отмине проблемите на българското село, на трудовите хора, на новото време или исторически обективно, сухо и безпристрастно да бъде техен съдник. Роден и живял в бедно шопско селце, израснал с мъките и тегобите на своя народ той винаги носи в сърцето си идеалите и морала на нацията , брани с перото си светоусещането и манталитета на събратята си. В тези разкази присъства битът на шопите, активно участие вземат природата и животните, в центъра си остава човекът шоп, селянин, българин. Писателят аналитично е проследил и художествено разкрил лутанията му в новия обществен строй, опита му да намери място и за себе си и да вмести остаряващите патриархални разбирания за задругата и морала за селския колектив и личността. Тези патриархални разбирания са ограничавали личната свобода на човека. Според тях решенията се вземат от колектива, отговорността се носи от всички личността е претопена в масата. Новото време поставя нови правила на играта свобода на личната инициатива, борба за място в новите условия на икономиката, навлизането на чужди стоки, които обезценяват българските занаятчийски произведения, властта на една уж своя, но далечна държава, която само прибира данъци.

Романтиката на познатото от приказките и модерните от края на века идилии вече я няма. Далеч в миналото са останали китните селца, заобиколени от цветущи ниви и градини, радващият окото пасторален пейзаж. Трудното време е пречупило не само душите на хората, то е унищожило и природните красоти в очите на селяните. Защото красивото като естетика се улавя само от търсещото наслада око, а в живота на българския селянин, на шопа, няма място и време за такава духовна насоченост. Затова и пейзажът обикновено е мрачен, а когато писателят описва природата в цъфтящата й свежест през пролетта и лятото, тази красота носи някаква заплаха, някакво усещане за лъжа и измама. Типичен пример е изживяването на все още младия калугер от Пролетна измама. Освен откритата самокритичност и присмеха към далия клетва, а неможещ да овладее страстите си монах, писателят прави своебразен анализ на душевната борба в разбиранията на един човек, взел решение да се откаже от човешкото, от личното, от красивото, от любовта.Затова и цялата прелест на пробуждащата се природа е лъжовна нему не се пада дял от пролетната любов, той ще бъде отхвърлен и подигран от собственото си възприятие, от собствените си надежди и очаквания. Красивата природа в По жътва също носи своеобразно предчувствие за нещастие и мъка. Кипи усилна жътва, златни ниви се люлеят, морни работници, от тъмни зори прибират очакваната с толкова трепети реколта. Дал е бог жито, сита ще бъде годината. Но него тегне на душите на хората. Те сне вярват, че толкова добро ще е само за тях, очакват някакво нещастие да бъде отплата за това изобилие. И въпреки благодарните думи:"ог ни помага! Нека работим, нека работим" през песните и задявките се носи мрачно предчуствие. Тежко и душно" Трагедията на Пенка, примряла от жега, драмата на останалия сам левент Никола са част от мъката на народа. Селяните не са свикнали да имат да получават . Те са скептични към благодата към очакваното богатство, защото знаят -винаги и за всичко се плаща, много често и по-скъпо от колкото струва.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Тези родолюбиви и борбени хора са възприемани от държавния чиновник само като данъкоплатни, като финансови роби на държавата, които трябва да бъдат ръководени с руски камшик . Едничка грижа вълнува властника - ако се пропият, те ще станат, неспособни данъкоплатци и няма да бъдат стригани успешно както досега. Психологията на ограниченото парвеню не му позволява да разбере, че всичко в тая