СВЕТЪТ НА НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ

/Обобщено/

Неговото родно място град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация. Средата, в която живее младият Никола, несъмнено оказва влияние върху неговото формиране като личност и дори предпоставя появата на някои теми и идеи в неговото творчество, които са много близки, до македонизма. Все пак, може би най-значително място в съзряването му като индивид имат годините, прекарани в Морското машинно училище във Варна. От този период датират и първите му творчески опити. Плаванията с корабите разширяват неговите познания за света, дават му възможност да се докосне пряко до романтичната първична мощ на морето, да утоли онази вечна жажда. , тласкаща човека към бродничество, към скитничество. Така Вапцаров има възможност в обективната реалност да постигне онези копнежи, свързани с отвореното пространство и отделянето от първичната среда на обитаване, които от отвлечена мечта се превръщат за него в ежедневно битов факт. На тази база по-късно в неговото творчество се изгражда преходът към постмодернистичните представи базиращи се изцяло на предметната реалност /Писмо, Ти помниш ли../ Пак по време на обучението му в морското училище се формират и предпоставките за появата на още един от водещите мотиви в лириката между отношението между човека и машината /техниката/, човека и техническия прогреса. За Вапцаров моторът /машината/ е въплъщение на постъпателното развитие на човечеството към едно по-хармонично, по-модерно общество на перманентното движение, като не се изключва обаче и скокообразният преход /революцията/. Техниката и в бъдещото общество, чиито предпоставки се наблюдават в настоящето, отново ще бъде онази база върху която ще се основава социалният просперитет. Представата на твореца за тотора се разширява максимално и се превръща в художествено обобщение за новото време, за техническата ера, техническото развитие трябва да се трансформира от цел на общественото развитие в средство за хармонизация на човешкия живот. Тогава техниката, нейното усъвършенствуване, няма да доведе до дехуманизация, напротив ще отвори пред човечеството нови, недостижими без помощта на машините ,/Романтика/. Посвещавайки своя живот, а до голяма степен и творчеството си именно на моторите, на техниката въобще, може да се каже, че Вапцаров, изстрадва в рамките на реалното битие своите поетически идеи. За твореца моторът е знак за всички човешки достижения на самата цивилизация, защото той е плод едновременно на ръцете но и на разума. В него човеците са въплътили не само най-върховите научни достижения, но и вечния си стремеж към полета на птиците, към бързото и свободно движение в пространството, към опознаването на цялата Земя, към съкращаването на разстоянията във времето, които отделят континенти,държави, градове, както и самите хора. Техническата революция в представите на поета е не само основният фактор за реализиране на обществения генезис, тя е и единствен баланс осигуряващ развитието на човечеството. Според Вапцаров индивидът като съзнание е не само въплъщение на реалното време, но е и неотделим елемент от него. Тази представа включва в себе си дълга на личността към времето, който се заключава в това индивидът да живее така, както изисква от него самият живот.

Ето аз дишам,

Работя,

Живея.

/Вяра/

Същевременно всеки носи отговорност пред самия себе си, пред обществото, но най- вече пред следващите поколения, които от своя страна отново въвеждат пряко представата за времето, но този път то е сведено до биологичен модел. Съобразно тази гледна точка, индивидът е длъжен не само да живее достойно, по човешките, неписаните закони, но и така, че да осигури бъдещето на следващите поколения. Според Вапцаров, това може да се осъществи преди всичко чрез вяра /Вяра Не бойте се деца/, защото тя е основният елемент, изграждащ човешката същност. Вярата схващана в психологически план като воля, е хуманна сама по себе си , защото не е поза или необосновано убеждение, а е изстрадана, многократно проверена и напълно осъзната от индивида. Нейното име е живот, а същността й неговото живеене. Границите на вярата се определят от човешката воля. Виждането на Вапцаров за нея се определя от такива прости, но и реални, истински ценности като дълг към времето, към историята, към поколението, към самия живот. От тук пряко произтича и кръгът от тези, които поетът въвежда като основни в своите творби. Голяма част от тях са обединени в неговата единствена стихосбирка, озаглавена Моторни песни. Макар и подредени циклично в блокове /части/ носещи условното название Песни /за/ , значителна част от произведенията са концентрирани около темата битие, която пряко се свързва с обективната реалност. Нейният образ е максимално изчистен, пределно