СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО- ПРИМАМЛИВ ,ВЪЛНУВАЩ, МЕЧТАН

Човек е склонен да търси своите малки бягства от реалността, да лети подир мечтите си и така да се спасява от скуката на всекидневието, от грижите.По правило никой не мечтае за нещо , което е близо до него, за нещо познато и обичайно.Точно обратното- всеки се стреми към нещо , което е различно от нещата в собствения му свят, към нещо , което му се струва недосегаемо.Разказът Ангелинка от Елин Пелин поражда размисли за силата и смисъла на мечтите , за доброто.Светът на леля Дъмша и Ангелинка е примамлив, вълнуващ , мечтан за всички в дома на леля Станка.За добрата стопанка далечната роднина е идеал, защото начинът й на живот е напълно различен от този в селския дом, а всичко което е недостижимо за човека , изглежда прекрасно и желано.За децата пък представата за двете столичанки напомня вълшебството от приказките и божествената сила на християнските легенди. Свой блян има и главният герой .За момчето, приютено от леля Станка , в съкровена мечта се превръща мъничката Ангелинка, в чийто образ намират въплъщение всичките му чисти и невинни пориви към любов, топлота и красота.

Още от началото на творбата, авторът насочва вниманието на читателя към това, което кара леля Станка да превърне своята далечна роднина в кумир за всички в дома.За нея светът на леля Дъмша е изключителен, недостижим, прекрасен.Столичанката живее в големия град, има собствена къща, получава пенсия за заслуги на своя покоен съпруг.Всичко това за стопанката на селската къща е привлекателно , защото е напълно различно от собствения й бит,от малкия свят на селския човек.За съвременния читател идеализирането на леля Дъмша е смешно , защото е глупаво да идеализираш някого само защото живее в голям град и има къща там.Много по- съществено е да имаш високи критерии при избора на своя идеал.Превърнала в свой кумир леля Дъмша , селската жена създава празнично настроение дори когато мълчи, защото тогава вместо песента на думите , заговарят очите й , в които се четата усмихнатите й мисли.

Вярата в идеала и неговата преобразяваща сила можем да усетим, като си представим реакцията на леля Станка при получаване на писмото от столицата.Героинята се чувства така, сякаш държи в ръцете си не обикновена хартия , а божествено послание.Огромното и щастие е разкрито през погледа на главния