СВЕТЪТ НА ЙОВКОВ - ДУШЕВНО ВЕЛИЧИЕ И НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА ЧОВЕКА

В българската проза Й. Йовков е писателят с най-цялостна концепция за битието. Той не приема действителността, на която е свидетел, и противопоставя на нея втора художествена действителност, приличаща на реалната, но създадена според Йовковото разбиране за света и човека.Този естетически преобразен свят има корени в живота. Той е релефен, осезаем и правдив, но и романтичен. Иовковото мирозрение е хармонично, одухотворено и красиво. Когато стъпим в него, пред нас се разкриват великите тайнства на човешката душа.

В "Старопланински легенди" е възкресен българският живот от епохата на Възраждането с неговите най-драматични прояви, с неповторимите личности и характери, с изключителните чувства и страсти - и всичко това поставено в една романтична рамка, разказано с приповдигнат епичен тон, нарисувано с ярка живописност. Основната худбжествена.цел на "Старопланински легенди" е да се покаже силата и красотата на човешката природа и това е постигнато в образите на Индже, Шибил, Тиха, бай Руси-Сапунджията и др.

Нравственото прераждане на Индже започва от спомена: "Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше доброто и злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не...и помисли, че силата му е безмерна, а волята му - закон за всички." Преломът в душата на героя настъпва с осъзнаването на народната беда'.' "Като че едвам сега се отвориха очите му и той видя колко е злочерта земята, по която вървеше..." Новото нравствено съзнание на Индже се вижда в преобразената под неговата закрила земя. Героят слуша притулен зад дърветата песента на жетварките, "нещо сладко се топи в гърдите", а от очите му пада първата сълза. Той е открил голямото и възвишеното, което ще го приближи до душевната хармония.

Преломът у Индже почива върху логиката на цялото идейно съдържание на творбата, но и върху логиката на самия характер. Това е характер силен, цялостен, замайващ, необуздан и в доброто, и в злото.

Любовта на Шибил е израз на духовна сила, която извисява човек до ръста на планината. Шибил е млад и хубав, мъжествен и суров. Освен физическа неговата красота е в разцъфтяването на нравствени пориви, във вътрешната му свобода. Той не познава колебанията. Следва решенията си неотклонно. Няма страх от смъртта. Йовковите герои са чужди на мъчителните вътрешни противоречия, на съмненията и раздвоени-ята на модерния човек. Те са душевно цялостни. Най-често изживяванията им не са сложни, но пълнокръвни - в това съзираме косвената реакция на Йовков срещу естетиката на символизма и срещу етиката на човешкото раздвоение.

Смъртта на Шибил е проста и великолепна песен за величието на хайдутина и силата на любовта. Шибил върви огрян от пролетното слънце, като ореол около осанката му са венецът на Балкана и цветните облаци на овошките. После между двата трупа като петно кръв се червенее карамфил. Всичко в този разказ звучи на струната на най-висока и най-чиста романтика - и обстановката, и събитието, и