СВЕТЪТ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

С течение на годините Йовковото творчество нищо не е загубило от своето обаяние. Действително, отдалечавайки се от времето, когато то бе създадено, пред нас изпъкват някои слаби страни в идейните концепции на писателя, но същевременно все по-силно се налагат неговите великолепни образи и картини от живота на българския народ. Обаянието на тия образи и картини е преди всичко в жизнената им правдивост, в топлотата и лиризма на разказа, в изображението на радостта от труда, в дълбокото съчувствие към човешките страдания, във вълнуващото преклонение пред красотата на човека, природата и света, в техния хуманизъм.

Йовковите творби имат свой свят, своя атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков изобразява, от темите, които разработва, от образите, които създава, но тя произтича също така и от вълнението на писателя, от Дълбокия трепет, с който пристъпва към творческата си работа, от необикновеното майсторство, с което претворява жизнените си наблюдения и впечатления. В разговорите си с проф. Казанджиев Йовков заявява: Истинският разказ не е там, дето авторът стои през всичкото време пред читателя и му посочва ту едно, ту друго, а там, дето той вдига завесата и оставя читателя сам да следи един живот, който става пред очите му. Авторът тук липсва съвсем. Разбира се, този начин на разказване е много по-труден, но тъкмо затова е по-съвършен. Много пъти съм искал да се опитам да дам такъв един разказ, в който, като се почне от първия, та се свърши с последния ред всичко да става, а аз да отсъствам напълно".

Тия думи на Йовков биха могли да заблудят читателя сякаш писателят се е стремял към някакъв абстрактен обективизъм", зад който напълно се скрива авторовата личност, авторовото отношение към света. Тук обаче става дума само за композиционен похват, за външно отсъствие" на автора. Биха могли да се посочат много Йовкови разкази, написани по тоя начин. Така е написан например познатият разказ По жицата"; Там авторът не се намесва пряко с нито една дума в повествованието в тоя разказ действително от първия до последния ред всичко става", сякаш наистина се вдига някаква завеса и пред нашите очи цялата случка протича съвършено непосредно и естествено. Но би ли могъл някой да каже, че не чувствува зад обективния" тон на разказа присъствието на автора с оная топлота, с която той рисува живота на селянина, с простотата и непосредствеността, с която разкрива човешката съдба, с дълбокото съчувствие към човешките страдания?

Връщайки се в своите твърде интересни спомени към годините, когато Йовков създава първите си забележителни разкази, Е. Багряна отбелязва: Неговият чуден дар на разказвач превръщаше и най-дребното нещо, до което се докосваше, в прекрасно".

Тоя чуден дар на разказвач, който несъмнено Йовков, притежава, не е само в неговото професионално писателско умение. Той е съчетание от безспорна и голяма художествена дарба и постоянен стремеж да прониква в живота на хората, да разбира техните чувства и тежнения, радости и скърби, да осветлява с творчеството си всичко онова, което у човека е прекрасно и хубаво. Не съм написал нито една работа изповядва той пред проф. Казанджиев, в която да не стои действително преживяване. Имам добра памет, помня всичко. Почти всеки мотив отнасям в тоя пейзаж, дето съм бил, в тая среда, в която съм живял и която познавам. Вън от тях нищо не бих могъл да напиша." Върху основата на тоя материал, който извлича от непосредните си наблюдения, Йовков проявява своето голямо изкуство на художник и на забележителен майстор на езика. Разкривайки само една страна от това изкуство, той изтъква силата на словото: Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на" всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения всичко, стига