СВЕТЪТ НА ДРЕВНИТЕ ЕЛИНИ И РОЛЯТА НА МИТОЛОГИЯТА

Старогръцката митология е уникално явление в развитието на човешката цивилизация. Тя запазва своята популярност хилядолетия след създаването и битуването й в древна Елада и оказва определящо влияние върху развитието на европейската културна мисъл. За да обясним тази дълговечност, трябва да разберем дълбоката й същност, да открием идеите и богатия човешки опит, заложени в основата й, да вникнем в мъдростта й, да се опитаме да усетим духа на епохата, да разберем смисъла на вечните послания и да отговорим на въпроса що за хора са били древните елини, които са създали и съхранили такова човешко богатство.

Елините създават своя цивилизация, която постепенно обхваща както земите на днешна Гърция, така и крайбрежието на Средиземно море - Италия, Сицилия, Южна Франция, Северна Африка. Повече от 2000 полиса наброява елинската държава. По тези земи живеят различни по бит и култура племена. Така, заимствайки идеи от местните традиции и вярвания и внасяйки своите представи, древните гърци създават една отворена, демократична културна традиция, която непрекъснато се стреми към развитие и усъвършенстване. Тя отговаря на духовната същност на елините, които притежават интелигентност, любознателност и засилен интерес към света. Те са хора, отдадени на живота и радващи се на неговото богатство. Култът към красотата се съчетава с непрекъснатия стремеж към хармония. Етично и естетично са неразчленими, а красотата е белег на съвършенство. Тези хора създават, възприемат и съхраняват митовете, разказващи за произхода на света, за подреждането и устройството на вселената.

Митологията е плод на традиционното мислене на древния човек. Митовете се появяват не само да обяснят заобикалящия свят, познатото и непознатото, близкото и далечното. Те са творение на постоянно развиващата и променяща се човешка мисъл. Светът трябва да бъде осмислен и подреден, за да има хармония в него. Нещата трябва да бъдат назовани с конкретни имена, за да бъдат опознавани. Постепенно се раждат и оформят отделните митове като резултат на колективното митологично мислене на древните гърци. Те разделят времето и пространството на две и ги противопоставят:- минало - настояще, Олимп (висината) - земята на хората. Миналото е свързано със свещеното време на първосъздателите. То е ценно и неприкосновено и няма нищо общо с човешкото настояще. Затова в съзнанието на хората митовете принадлежат не на обикновения делник, а на празника и са част от ритуалите, които създават устойчивост и подреденост в човешкия живот. Митологията е синкретичен художествен мироглед на родовото общество. Тя отразява човешките представи в техния единен, неразчленен вид. Затова митовете съдържат, наред с опредметената представа за външния свят, основите на морала, правото, вярата, обществения ред и пр., така както са били разбирани от древните гърци.

Митовете отразяват представите за света. Но те са нещо повече за елините те изразяват колективната мечта и подтикват към развитие на съзнанието и мисълта на хората. Митовете не подлежат на преоценка. В тях всичко се възприема за безусловно вярно и води към най-доброто. В същността си те не се променят, но поради устния характер на създаване и разпространение търпят интерпретации. Те съдържат, съхраняват и утвърждават ценностите на рода. А за рода е важно изначалното, устойчивото и постоянното, което утвърждава традицията на миналото и дава сигурност за бъдещето. Затова и представите за време и пространство на древните