Иван Вазов

Светослав Тертер

I. На голяма Света Богородица

Близо сто години преди Търново да падне под турска власт, една лятна тиха

сутрин на 15 август 1293 г., прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на

клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма "Св. Възнесение",

донесена от Калояна подир един от походите му в Тракия. Въздухът ехтеше от тоя

смесен празничен шум, който се разнасяше на трептящи вълни над Трапезица, над

кулите на високия Царевец, над дълбоките завои на Янтра и далеко из околността,

тройно по-засилен от ековете.

Тоя ден беше Успение пресвятия Богородици и празник на царица Мария, съпруга на

Смилеца.

Из двете главни улици, криви и тесни, що се точеха от двете страни на Янтра,

между невисоки, повечето каменни, болярски къщи, вървяха бавно и тежко,

пременени с дълги сукнени, от разен цвят, джубета, обточени с лисичи кожи, на

глава с червени или черни капи, със златни везби по краищата, болярите, сами

или придружени от семействата си. Те отиваха на богомолие във Великата лавра, в

черквата "Св. Четирийсет мъченици", дето днес служеше патриархът. Тържествената

литургия би трябвало да бъде в черквата "Света Богородица", когато е и

храмовият й празник; но по причина на поправки в нея, ставаше в "Св. 40

мъченици". Болярите ги следваха или отминуваха, като им се кланяха почтително,

граждани от по-долни съсловия с овчи шапки на глава, със самочерни шаячеви

дрехи, препасани с вълнени пояси, както приблизително се носят днес селяните в

Търновско и в други места на България.

Из улицата, що се виеше под полите на Трапезица, ставаха кратки и откъслечни

разговори между болярите.

- Добро утро, Панчо.

- Дал бог добро, Евстратие.

- Днешната света Богородица ще бъде много весела, че е денят на царицата и

годишнината, откак Смилец стана цар.

- Дано ни зарадва господ с още по-голяма радост: да чуем, че и онова псе Чоки е