Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необичайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светослав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателното, ирационалното.

Творецът не остава чужд и на реалните събития, които го заобикалят в началото на миналия век - модернизацията, техническия напредък, научните открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисленето и начина на живот на обикновения човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разсъждава. Отказал се от чувства и от духовен живот, човекът има модерно съзнание. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и неговата алогичност в диаболичните разкази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от лекотата, с която човешката психика може да бъде манипулирана, и от трудността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхестествени сили, намира своя израз в разказа Дамата с рентгеновите очи. Светослав Минков е прозрял, че в новото, модернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чувства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки избор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. масова култура. Загубва хуманността Си и достига до неискреност и бездуховност.

Героите в разказа Дамата с рентгеновите очиса типизираниилюстрации на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, случайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречиво доказателство за съдбата на новия човек, манипулиран от рекламата за новите научни открития, които могат да променят живота му и да го направят по-щастлив. Но именно те го лишават от нравствените му ценности и красота, превръщат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродетели. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от обществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са носители на фантастични, нереални качества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.

В приказката има няколко ключови момента и особености, двигатели на действието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се преодоляват чрез появата на вълшебни сили и предмети. Женитбата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържествуват доброто и справедливостта. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му Дамата с рентгеновите очи" се развива в един град, без дори да е маркирана градската среда. Това съвпадение може да се обясни с факта, че съвременният писател се интересува не толкова от обстановката и героите, колкото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мислите му. Подобно на героя от вълшебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лишение. Тя страда от природен недостатък- кривогледство, което помрачава външната й красота: ... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя мечтаеше да се омъжи за милионер, защото сама беше дъщеря на богат индустриалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристократичните кръгове. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриалец,