Както във всяка конкретна творба на Светослав Минков, така и в разказа Дамата с рентгеновите очи първоначалната идея идва от необикновена случка. Желанието на автора е да преодолее всяка неяснота чрез достигане до светлина, както неведнъж споделя. А това е възможно да стане посредством избора на композиция, която представя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на готов модел за поведение чрез подмяната на доминиращите ценности, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица. Те са унифицирани, неестествени, марионетки без идентичност. Показани са като консуматори, поддаващи се на манипулация. Безличността ги прави демонични заради бездуховността им. Тяхната стандартизация ги показва като фабрични продукти с девалвирани стойности, пробна партидас рентгенови очии парафинени гърди.

Загрижен за бъдещето на човечеството, Светослав Минков проявява специално внимание към човека, анонимно присъстващ в обществото. Страхът от скоростта, с която той се налага и дава тон в обществото, го кара да приеме човека с маска като типичен продукт на времето, характеризиращо се с бързи промени по посока на дехуманизацията и отчуждението. Консуматорският дух на персонажите изгражда много вярна представа за бутафорния свят на подменените ценности, където заместителите, а не оригиналите имат висока цена. Неслучайно със серум от патешки мозък се създава образът на една феноменална Венера на двайсетия век в лицето на Мими Тромпеева. Номинацията на ужасното, постигната посредством дневника на героинята, е част от оформящия се гротесков стил на Светослав Минков. Гротесковото изображение в творбата се постига чрез прилагане принципа на колажа. Доказателство е стилът на маестро Чезарио Галфоне. Той е своеобразен колаж, нелепа смесица от алогични и безсмислени езикови форми във всеки разговор с пациентките: Вярно е, че зрителният фокус на вашите омайни очи е изместен в някаква блуждаеща далечина, но, за щастие, днешната хирургия стои на такава висота, че тоя съвсем невинен недостатък ще може да се отстрани само в разстояние на десетина минути... Готов съм без всякакво Колебание да ви дам тригодишна писмена гаранция... и най-Късно след половин час вие ще шествувате из улиците Като възкръснала из гроба Семирамида!

В целия разказ поведението на персонажите привидно се отрича, а в действителност се приема като модел за подражание. Неслучайно е използвана формата на дневник за влизане в света на тези герои от хайлайфа, за да се види липсата на верни критерии към духовния потенциал на човека: Някои хора, които срещам,... нямат никакъв мозък в главите си. И все пак, аз предпочитам да се омъжа за човек като него, вместо да имам съпруг, чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло... Кой знае, може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...

Иронично, гротесково, от гледна точка на профанацията е подходено и към голямата тема за многостранната индустриализация на обществото. Много убедително е използвана автопародията, от която става ясно, че героите нямат и вероятно не искат да имат собствени лица. Унификацията във външния вид е валидна и за духовните им потребности: Ах, Жан е най-пленителният мъж... Той наистина е ненадминат в