Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. Това е един модерен начин на изразяване, ориентиран към невероятното и фантастичното. Така са възприемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-невероятния начин. Проницателният поглед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за писателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светослав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото отбрано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хората. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.

В разказа Дамата с рентгеновите очи авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.

Увлекателният маниер на повествование въвежда непринудено читателя в салона на Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия. Парадоксалното съчетание на несъвместими понятия насочва към безсмислицата, съдържаща се в подобно название, изградено явно с чисто рекламна цел. Сякаш между другото се споменава и съдържанието на илюстрованите списания. Те формират масовия вкус. Става ясно, че наред със сериозните факти се съобщават дребни, незначителни случки, но с известни и важни особи като уелския принц или някой индийски махараджа. Още тук е заложен мотивът за трансформацията на нравствените ценности, за липсата на духовен живот, за скучното, лишено от емоции, съществуване на битово ниво. Така се ражда интересът към материалното, повърхностното, външното. Институтът за разхубавяване има славата на истинска магична лаборатория. Съчетани, взаимно изключващите се понятия като наука (институт) и псевдонаука (магична лаборатория) въздействат сатиричноезиково. Наивната, но прекомерна вяра в магични преображения и чудеса привлича най-вече онези, които предпочитат външността пред духовните стойности на живота. Постиженията на науката те възприемат само откъм прагматичното им приложение. А хора като маестро Чезарио Галфоне умело се възползват от манията на дамите да изглеждат впечатляващо, да бъдат съвършени без природни недостатъци. Той явно е осмислил възможността да просперира, да трупа слава и пари за сметка на богатите и суетни жени, готови да дадат всичко, за да се превърнат в красавици.

Гротеската е единственият адекватен подход за изобразяването на консуматорската същност, повлияна най-често от рекламните трикове, подвластна на автоматизацията на мисловната дейност и неспособна да съхрани възвишени стремежи и цели, както и духовната си значимост. Опозицията грозно - красиво в разказа на Светослав Минков не се осмисля точно като стремеж към възвишеното, към прекрасното, победило грозното, принизеното. Тук водеща е преди всичко промяната на формите, реализирана по един невероятен, фантастичен начин. Под вещото въздействие на гениалния маестро Чезарио Галфоне, който притежаваше необикновения дар да се бори с капризите на природата и да превръща и най- отвратителния изрод в прекрасен ангел" става чудодейното преобразяване - ...всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици. Масовото производство на красавици по нови технологии като корекция на капризите на природата" е вдъхновено от мечтите за нова външност на дамите от хайлайфа. Явно такъв е моделът, който се харесва на