Свещената мисия на езика

Съчинение разсъждение

върху одата Българският език на Иван Вазов

Големият бългаски писател Иван Вазов е творец- патриот, който с цялото си творчество издига на висота всичко българско и роднои страстно защитава достоянията на българския дух . Родното слово е една от националните светини, затова в своята прекрасна ода Българският език поетът пламенно го защитаваот посегателствата на наши и чужди ругатели. Използвайки силата и красотата на самия език, той доказва неговото съвършенство.

Лирическият говорител в одата изцяло се слива с личноста на поета. С голямахудожествена сила и ярък полемичен стил, убедително и категорично той доказва свещената мисия на езика.

Словото е свещено, защото е свързано с разноликата историческа съдбана народа ни и въплъщава страданията, добродетелитеи душевноста му. Затова с чувство на възторг и патриотична гордост Вазов се прекланя пред неговата красота, богатство и могъщество.
С болка, гняв и презрение, породени от незаслужените обвинения за грубост и немузиканост на езика, творецът отхвърля несъстоятелната теза на ругателите.
Като истински родолюбец и достоен гражданин Вазов поема обет за защита на езика, съзнавайки високо отговорната му и свещена мисия за връзка между поколенията и за съхраняване на българската национална идентичност.

Одичното начало на стихотворението внушава идеята за неделимоста на езика от историческата съдба на народа ни:

Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тая дето ни роди

за радост не за ядове отровни.

За твореца родното слово е скъпо и свято, защото то е езикът на дедите, езикът, на който народът е изплакал мъките си през вековете, език на пождената майка ораз мил и свиден. Обичта към родната реч е подчертана както от анафоричното повторение език, така и от инверсирания епитет свещен идейно и емоционално натоварен.

За българите е символ на родното, защото е успял да ни съхрани и запази българската народност през вековете. Тази мисъл се подсила от притежателното местоимение моите и от асоциацията майка родина. Възхвалата и възхищението от художествените възможности на българскияезик остават доминиращи и в следващата сртофа:

Език прекрасен, кои те не руга
и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой до сега

В мелодията на твойте звуци сладки?

Риторичните въпроси в тази строфа доказват интонационно синтактичните възможности на езика.Инверсирания епитет в израза език прекрасен контрастира смислово на хули гадки и заедно с последния стих подсилва образното действие