Сватбени обичаи у българите

Въведение

Традициите, запазени в българските семейни и календарни празници имат своето начало много отдавна, като за българската култура е характерно както запазването на обичаи, които датират от дълги години, така и преплитането на обичаи, които са характерни за народите, населявали българските земи траки, славяни и други.

От всички семейни обичаи, един от най- интересните и колоритни обичаи е българската сватба. Тя има различно проявление сред отделните етноси в страната, като тя привлича вниманието с поредицата от обредни действия, с пъстротата на носиите и накитите, с разнообразието от обредни предмети и песни.

1. Традиционни етапи при българската сватба

Българската сватба включва два основни етапа: годеж и същинска сватба.

Искането на съгласие за брак е известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванинье и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н.

Най- често, искането става в сезона на сватбите през есента или зимата (сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и през пости) и в дома на момата. Държи се посещението да остане в тайна, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Ако семейството на момата е дало съгласието си, на другия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (т. н. малък годеж, наричан още малък главеж, малка углава, сговор,