Свадата между Зевс и Хера

Първа песен

Героите в Илиада са славни и могъщи, но техните действия са само резултат от благоволението или гнева на боговете. Безсмърните обаче не са определени с качества,които ги правят различни от хората. Те са божествени в действията си и волята си, аз в поведението си, в начина на живот, повтарят човека. Френският художник Реноар, работейки над Венера през 1914г., възкликва : Какви прекрасни същества са били гърците! Животът им е бил тъй щастлив, че са въобразявали, че когато боговете искат да намерят рая и да любят, слизат на земята. Да, земята е била раят на боговете. . Още в първа песен Тетида напомня на сина си Ахил, че Зевс и боговете ще отидат на гости на етиопците, където 11 дена ще блаженстват дружно. Древните гърци обаче по-лесно характеризират боговете чрез човешкото, отколкото да си представят човека чрез божествено. Епитетът богоравен не се дава на кого да е най-малкото героят трябва да е син на богиня , каквито са Ахил и Еней.

Бихме приели, че боговете са абсолютно свободни, ако не са задължени и в този смисъл зависими. Абосютната воля при тях все още не означава абсолютната свобода. Дори Зевс, който няма равен сред боговете по сила и мощ, е зависим. А това знаят и хората. И тъкмо те се възползват, изхождайки от своята мярка и от нормите на своето битие. Ахил не знае как да подбуди майка си богиня Тетида да му помогне: .. Зевс тъмнооблачен ти си спасила от гибел позорна. / Други безсмъртни са искали да го поставят в окови: / властната Хера, и бог Посейдон, и Атина Палада. / Ти отишла си, богиньо, избавяйки Зевс от вериги... . Логиката на човека е, че за подобно спасение Зевс дължи благодарност, което го прави зависим в решенията. Ако Зевс е почтен, той не би могъл да отхвърли молбата н аТетида, каквито и неприятности да му струва изпълнението й. В този момент обаче той представа да бъде почтен спрямо съпригата си Хера, тъй като ще застане тайно на страната на троянците, без нейно знание и съгласие. Хера ще има основание да го нарече коварни и да даде началото на свадата с думи, от които би се засегнал и обикновен смъртен : Винаги много обичаш далече и скришом от мене / тайни неща да решаваш! И никога нямаш ти смелост / сам откровено поне да ми кажеш, каквото замисляш. В подобна ситуация Хера е повече съпруга, отколкото богиня. Ревността й отнема способността на всезнаеща. Тя пак ще научи това, което крои мъжът й, но не от него. Във всезнанието има етичност без съмнение бог знае всичко, но за човека е важно какви отношения поражда безпределността на знанието. За Зевс е достатъчно жена му да научава, това което се случва, но не и това, което замисля. Херо, недей се надява да знаеш ти моите мисли! / Тежки ще бъдат за тебе, макар да си моя съпруга. Силата на Зевс свързва с тайнството на своите мисли чрез тях той е неуязвим и задоволява най- висшето чувство за власт нещата да стават така, както е угодно за него. За Хера не е невъзможно да узнае всичко, но не трябва, защото подобно поведение означава да нарушава всевластието на Зевс. Съпружеството им не е споделяне на властта, а доказателство за едновластието на всесилния Зевс. Останалите богове са близко до него, когато изразяват подчинението си, а не когато искат да споделят върховенството му. Затова Зевс ще напомни на Хера : Ти всякога всичко узнаваш и виждаш! Нищо не можеш така да постигнеш,а само да станеш / ощо по чужда на мен, и това ще е страшно за тебе. Свадата между тях не е между равностойни Хера е тази, която трябва да се примирява.

Човекът обаче не си представя злото да ликува на Олимн то само подбужда отношенията, но не ги разрешава. Хефест напомня, че ако злото сега възликува , то на Олимп няма да има наслада. Смиряването на Хера пред Зевс е възстановяване на нарушения порядък. Тъкмо Хефест, който най- много е пострадал от Зевс, ще призове