Суровите повели на родовия свят в разказа Дервишово семе

Съчинение разсъждение

Родовата общност е примитивна и затворено общество. Цялостите, който то налага имат за цел да запазят най- вече, целостта на общността. Най- важно е продължението на рода и постигането му се осъществява с всякакви средства. Изборът и желанието на младите в него нямат значение и не се взимат под внимание.

Любовта не е фактор за съществуването на общността. Хората в нея се превръщат единствено в продължители на рода.

Любовта обаче е стихия и тя не се подчинява на никакви ограничения. Тя се ражда независимо дали е желана или не и разколебава индивида в общността. Под нейно влияние човекът разбира, че е възможен и един друг свят в който собствените му желания са по-важни от повелите на рода. Така индивида застава на кръстопътя на две ценностни системи: суровите повели на родовия свят и повелите на собственото си сърце.

Такъв е спорът в съзнанието на Хайтовите герои от разказа Дервишово семе.

Всеки човек в родовата общност има свое място. Младите държат уважение и почит към по- възрастните и следват техните желания. В ръцете на родителите са оставени въпросите за тяхната женитба. Младоженците дори не се познават. За любов не може да става и дума: друго питане не ме питаха. Годиха ме, жениха ме- това беше всичко питане.:.Вапцани ли потури искам или супи?. Това е единствения въпрос към Рамадан от неговия дядо, когато решава да го жени. Причината за ранната му женитба (той е едва 14 годишен) е парализираната дясна ръка на баба му и няма кой къщата работа да върши.

Но м/у тези оженени без време деца, любовта пламва помежду им неочаквано. В началото в ролята си на съпруг, Рамадан избира влюбването и нежността пред насилието над крехкото момиче. За него Силвина не е вещ, не е средство за продължение на рода и за запазване на толкова таченото от дядо му дервишово семе, а любима девойка, излязла сякаш от приказките и от мечтите му момиче като пеперуда, бяла като мляко, със замислени очета.Зародилата се любов изпълва сърцето на Рамадан