Забравена парола?
Начало на реферати

Суровите повели на родовия свят в Дервишово семе


Раздвоеният свят в Дервишево семе
(Интерпретативно съчинение)



При написването на творбата си Дервишево семеНиколай Хайтов си поставя за цел да изобрази живота на българите след освобождението , техните повели и ценности. Той изобразява един свят на границата между любовта и рода.
Николай Хайтов описва един раздвоен свят. Човекът няма право на избор при женитбата си, няма право да избере жената, за която ще се жени. Той е длъжен да изпълнева своя дълг към рода и общността, като продължи съществуването му. Човекът не се жени по любов , а заради повелите на своя род. Тук присъстват два свята единия е свързан с присъствието на човека в общността , а другия стова , че няма право на собстве живот.
Дядото и бабата на Рамадан решават да оженят внука си, защото родът повелява,че възрастните трябва да бъдат сигурни, че той ще просъществува още много години напред. Макар че е рамадан е още млад, дядото не иска неговото мнение за решението си. Единственият въпрос , свързан с предстоящата сватба ,е какво облекло иска: вапцани ли искаш или сури. Рамадан е длъжен да посее дервишевото семе и да продължи родат. От никакво значение не е дали обича или мрази жената , за кото ще се жени. Младоженците не се са срещали до деня на сватбата. Просто родът повелява така.
При първата си среща те излизат от дадента норма на поведение, като започват да играят на пумпал. Рамадан е все още дете , за да разбере съветите на дядо си. Кръвта е символ на продължението на рода, на посяването на семето. Рамадан не може да разбере значимостта на този момент, когато възрастните ще изпълнят своя дълг към рода.
Ролята не жената да поддържа къщата чиста,да готви и да гледа децата. А мъжът е длъжен да носи прехраната на семейството, да защитава достойнството му и да спомогне за продължаването на рода.
Любовта,която се завързва между Рамадан и Силвина,също излиза от нормите. Те трябва да продължат съществуването му, без да има значение тяхната гледна точка, техните чувства. Макар да няма избор при женитбата си, Рамадан се влюбва, затова отнемането на Силвина му нанася огромна душевна болка. Той скърби за нея и може да направи неща, за които после да съжалява. Той е длъжен да отмъсти за накърняването на личното си достойнство, но продъжаването на съществуването на рода е по-важно, затова дядо му го завързва. Той не се претиснява за скръбта и накърненото достойнство на внука си,а за дервишевото семе,което е най-важно за него. Дядото все още не е изпълнил своя дълг кън рода ,за това е силно притеснен.
Силната болка в сърцето на Рамадан най-добре е описана в изречението сто пиявици като ,че ли се бяха впили!. Последната надежда на Рамадан е разбита, когато дядо му се връща с лоша новина. Братята на Силвина са разбрали, че тя е още мома , а това значи,че тя не е извършила повелите на рода си.
Достойнството на дядото е накърнено и с удоволствие ще отмъсти на Руфатовите,

Суровите повели на родовия свят в Дервишово семе facebook image
Публикувано от: Йорданка Михайлова