Сугестивен метод

1. Подходи при осветляване същността на сугестията в обучението. Основни понятия

Терминът сугестия е въведен в психотерапевтичната практика в 1853 г. От J.Вraid и първоначално е означавал словесното повлияване в определен стадий на хипнозата (т.е. лечебният сън). Днес той има съвсем различен смисъл. В образователната дейност се прилагат два подхода: внушението най-често се схваща като вид словесно повлияване, но напоследък като по-приемлив и обоснован се счита вторият подход, при който внушението се тълкува като по-цялостно повлияване на личността, в т.ч. и несловесно. Отчита се внушаващата сила на погледа, маниера на поведение на учителя, ролята на обучаващата среда, на обстановката, в която протича учебният процес.

В българския тълковен речник внушението се дефинира като "въздействие върху съзнанието на някого, за да възприеме мисълта, чувствата и волята на друг".

Г. М. Андреева характеризира внушението като психологически способ за въздействие в процеса на общуване. Тя го определя като "целенасочено, неаргументирано въздействие на един човек върху друг или на група".

"Характерно за внушаването като метод за възпитание - пише Ат. Попов - е това, че въздействието на възпитателя се възприема от възпитаника, без да бъде дълбоко осмислено и критически анализирано". С това методът внушение се отличава от убеждаването.

В повечето от дадените определения на внушението като активно действащ субект се посочва предимно внушаващият. Ние подкрепяме становището на Цветан Асенов, който твърди, че внушението не е само неосъзнавано въздействие и взаимодействие, защото то се осъществява при наличие най-малко на двама партньори и информацията протича от единия към другия. При всички случаи източникът на информация предварително осмисля, осъзнава и разбира съдържанието й. Неосъзнаването не е характерна особеност на внушението като цяло, като система от два компонента: внушаващ и внушаем".

Внушението може да бъде както високоефективно, така и безрезултатно. Това зависи от педагогическото майсторство, от опита на учителя. Определящ фактор е вярата на самия учител в действеността на внушението, тъй като скептичното отношение може да подрие неговата успешност. Необходим е контакт на доверие между учител и ученик и целесъобразна емоционална дистанция. В резултат от внушението личността се стабилизира, активизират се нейните защитни сили. Главното тук е ефектът на тласъка, на изменението, т.е. става дума за промяна в стереотипите на учебното поведение.

Внушението като психотерапевтичен метод се отличава със следните особености:

1. Насоченост - то има цел, конкретен характер.

2. Директивност - категоричност и задължителност.
   Директивността означава отсъствие на обратна вербална връзка, т.е.

монолог, а не диалог.

3. Необичайност - неочакваност, новост.

4. Експресивност - изразителност.

5. Динамичност - енергетичната характеристика на внушението може
да се променя.

Например учителят променя силата на речта си, темпото й, за да прикове в максимална степен вниманието на ученика. В такива случаи речта се насища с паузи, с емоционални и смислови акценти.