Чудомир

Суджуците

При ветеринарния лекар Тровикучков влиза един пълен, влачест чичо, мига

с очички и дума:

- Суджучец, господин докторе, говежди суджучец донесох за панаира. От

Ямбол съм. Имам си документ оттам. От вас позволително искам само за

продажба.

- Къде е той?

- Долу е, господин докторе, долу! До халите е, в каруцата.

Тровикучков тръгва бавно по стълбите, спира на площадката и почва да

души като куче из въздуха.

- А колкото за стоката, прясна е, господин докторе, прясна е! Преди

четири деня собственоръчно и лично съм я приготвил. И на сол е докарана,

и на пипер! Другите не слагат, но аз и кимион й турих повечко. Богато

нещо е!

Тровикучков доближава колата, души наоколо и пак прави гримаса.

- Да отворя ли чувалите, господин докторе? Ей сегичка! Ще отворя и лично

ще ви отрежа парченце! Няма да го избирам. От който се падне. Аз снощи

дадох на господин Джакова и на народния представител Двегушев да го

опитат и си облизаха пръстите. Уж по едничко, знаете, рекохме да се

почерпим, че още по едничко и нали мезето хубаво, сръбнахме си

здравичката тримката. Ех, партия, знаете! Няма как! Трябва да се поддържаме.

- Няма нужда да режете - отсича Тровикучков, като забива нос в първия

чувал. - Суджукът е развален. Вмирисан е. Ще бъде конфискуван и унищожен.

Топчестият чичо става елипсовиден. Забърборва нещо бързо, размахва ръце,

а очичките му святкат, святкат като сачми и пот избива челото му. Оставя

каруцата и изчезва бързо.

Тровикучков дава нареждане да се пази каруцата, докато дойде агент от

общината с гальота, за да го изхвърлят край града. След това прескача

насреща у Петко Локума да премери температурата на кучето му и пак се връща.

Пред халите го среща председателят на околийското бюро на партията, Джаков.

- Докторе - започва той строго, - стоката, която си конфискувал, е моя и

като така, причини за това нямаш. Отвън чувалите могат да понамирисват,

защото по-рано са пренасяли цървули, но те не са мои; суджукът е пресен

и мой. Освободи го, за да не се усложнява работата в твоя вреда.

- Не мога, господин Джаков! Вмирисан е и според законите...

- Никакви закони! Миризмата е нещо относително и зависи от носа на

човека. Ако го бавиш тук, наистина ще се вмирише и ще те държа

отговорен. Толкоз!