Субективно право: същност и видове. Обективно и субективно юридическо право. Юридическо задължение. Злоупотреба с право. Право и личност. Права на човека. Защита на субективните права.

СУБЕКТИВНО ПРАВО


1. Същност и характеристика на субективното право (СП):
То е социалния и хуманен смисъл на правото.
1.1. СП и свобода:
СП трябва да бъде разглеждано през призмата на свободата, като изключително значим обществен идеал и ценност. Свободата е неюридическа категория и нейното съдържание се установява от представители на другите обществени науки - политолози, философи, социолози, психолози. Все бихме могли да дадем работно определение на свободата като възможност на социалния субект да удовлетворява своевременно своите общественопризнати интереси по общественоприет начин.
1.2. СП и юридическа свобода:
В държавно-организираното и в правно-уреденото общество свободата няма друго съществуване освен като юридическа свобода. Социалните субекти са свободни дотолкова, доколкото имат субективни права. Социалните субекти има субективни права доколкото са свободни. Свободата е да бъдеш субект на правото и да имаш СП.
То е юридическото измерение на свободата и това е неговата най-дълбока същност. То не е мяра за възможно поведение, а призната от позитивното право мяра за свобода. СП е мяра за социална свобода на своя притежател. СП не се дарява от държавата (етатизъм, социалистическо виждане), а се признава от нея. СП спомага за обезпечаване на равенството и свободата, за осъществяването на разпределителните обществени отношения, за защитата на естествените и неотменими права на човека, за обособяването на правните субекти.
Не случайно Хегел определя правото като саморазвитие на идеята за свобода.
1.3. Субективност на СП:
СП е субективно в две насоки:
- то е правно признато средство за осигуряване на социални блага (средство за достъп до блага и удовлетворяване на интереси) за субекта на правото;
- то е възможност за изява (средство за изява, за избор на модел за поведение, за самоопределение) на субектите на правото, то е правно призната власт на субекта на правото.
СП е граница, коректив, защита на субектната природа на личността. В основата на СП е субекта като нещо отделно, друго, различно от другите и от нещата извън него. Правото е обект за субекта и посредник между обекта и света.
1.4. СП и интереси:
СП следва да бъде разглеждано през призмата на интересите на неговия притежател. СП обозначава юридически защитените претенции на субекта на правото към другите правни субекти, към обществото и държавата за