Начало > Лекции > Обща теория на правото

Субективно право: същност и видове. Обективно и

субективно юридическо право. Юридическо задължение.

Злоупотреба с право. Право и личност. Права на човека.

Защита на субективните права.

СУБЕКТИВНО ПРАВО

1. Същност и характеристика на субективното право (СП):

То е социалния и хуманен смисъл на правото.

1.1. СП и свобода:

СП трябва да бъде разглеждано през призмата на

свободата, като изключително значим обществен идеал и

ценност. Свободата е неюридическа категория и нейното

съдържание се установява от представители на другите

обществени науки - политолози, философи, социолози,

психолози. Все бихме могли да дадем работно определение

на свободата като възможност на социалния субект да

удовлетворява своевременно своите общественопризнати

интереси по общественоприет начин.

1.2. СП и юридическа свобода:

В държавно-организираното и в правно-уреденото общество

свободата няма друго съществуване освен като юридическа

свобода. Социалните субекти са свободни дотолкова,

доколкото имат субективни права. Социалните субекти има

субективни права доколкото са свободни. Свободата е да

бъдеш субект на правото и да имаш СП.

То е юридическото измерение на свободата и това е

неговата най-дълбока същност. То не е мяра за възможно

поведение, а призната от позитивното право мяра за

свобода. СП е мяра за социална свобода на своя

притежател. СП не се дарява от държавата (етатизъм,

социалистическо виждане), а се признава от нея. СП

спомага за обезпечаване на равенството и свободата, за

осъществяването на разпределителните обществени

отношения, за защитата на естествените и неотменими

права на човека, за обособяването на правните субекти.

Не случайно Хегел определя правото като саморазвитие на

идеята за свобода.

1.3. Субективност на СП:

СП е субективно в две насоки:

- то е правно признато средство за осигуряване на

социални блага (средство за достъп до блага и

удовлетворяване на интереси) за субекта на правото;

- то е възможност за изява (средство за изява, за избор

на модел за поведение, за самоопределение) на субектите

на правото, то е правно призната власт на субекта на

правото.