СУБЕКТИВНО ПРАВО И ПРАВООТНОШЕНИЕ

Теории за субективното право

Естественоправна теория. Тя разглежда правото като морално качество,гарантирано от принуда, което дава възможност отделният човек да извършва оправдани (справедливи) действия. Субективното право не е абстрактна категория то включва свободата на индивида да извършва действия основани на тяхната морална оправданост

Теорията за субективното право като израз на воля. Тя има за свое основание концепцията, че отделният индивид се реализира в обществото чрез своята воля. Обективното право е средство за реализацията на волята на отделния индивид по пътя на нейното ограничаване и съгласуване с волите на останалите индивиди, а субективното право е израз на воля.

Теорията за субективното право като правно защитен интерес. Според нея при упражняването на всяко субективно право присъства интереса на неговия титуляр, докато самият той като субект на правото не винаги притежава зряла психическа воля.

Теорията за субективното право като свобода. (Английска) Субективното право се разглежда като определена от обективното право свобода на човека да извършва определено действие или да се въздържа от извършване на определено действие.

Теорията за субективното право като отношение. (Континентална) Правото съществува като единство от два порядъка обективно и субективно, които образуват едно цяло то е това което физически ни заобикаля и определя нашето поведение. Порядъкът на обективното право се състои от правните норми; порядъкът на субективното право се състои от правните отношения.

Българската теория за субективното право. В. Ганев разглежда субективните права като отношение, но в същото време субективните права имат определен етически (морален) заряд. Този възглед е доминиращ. Изключение е Ц.Торбов, който разглежда субективното право метафизично и приема, че то е първоначално образувание на духа Връзката между субективно и обективно право не е причинно-следствена, а връзка на взаимна зависимост, защото обективното право не може да действа и да бъде обяснено без субективното.

След 1944г. субективното право се разглежда като задължително в рамките на правоотношението, което пък се третира като вид обществено отношение. Този подход ограничава понятието за субективното право до една от неговите проявни форми притезанието за определено поведение

Отрицателна теория на Л.Дюги. Тя оспорва съществуването на субективните права като самостоятелна част от системата на правото. Според Дюги съществуването на отделната личност може да бъде схванато и обяснено единствено през призмата на обществото. Идеята за субективното право като присъщо за индивида според него е антисоциална. Той приема, че правните норми действат чрез тяхното конкретизиране в субективни юридически ситуации, които обаче не са създадени от волята на отделните индивиди, а имат обективен произход от изпълняваните от тях социални функции.