Субекти на националната сигурност

1. Обща характеристика на субектите на националната сигурност

Сигурността в страната е основен ангажимент на държавата. Тази сигурност се обезпечава като държавата покрива разходите си за различни дейности чрез събраните от гражданите и корпоративни лица данъци. На практика, чрез осигуряване на национална сигурност, държавата изпълнява основен ангажимент към своите поданици тя им дава защита, срещу събраните от тях данъчни приходи.

От друга страна, основни субекти на сигурността за самите служби за сигурност, които в отделните държави имат различни наименования, но като цяло те осъществяват дейност по набиране, обработване, анализиране на информация, засягаща сигурността и последващо вземане на решения по въпроси, свързани със сигурността.

Тъй като службите работят тайно, и естеството на техните задачи изисква от тях да изпълняват задълженията си в условия на секретност, но пък разходват публични средства, те не прилагат принципа на отвореното общество. Поради този парадокс (защита на отвореното общество чрез тайни средства) службите за сигурност и разузнаване трябва да бъдат обект на демократична отчетност и граждански контрол.

Следователно, основни субекти на националната сигурност са държавните служби и контролните органи.

Законодателството е правното олицетворение на демократичната воля. В повечето държави, приемането на закони (заедно с контрола върху действията на правителството) е измежду ключовите роли на парламента. Следователно е подходящо в демокрации, където преобладава върховенството на закона, службите за сигурност и разузнаване да бъдат създавани и да получават правомощията си от законодателство, отколкото като привилегия вследствие на извънредни правомощия. Това засилва легитимността на службите и дава възможност на демократичните представители да се основават на принципите, на които трябва да се подчинява тази важна област на държавната дейност, и да се регламентират ограниченията в работата на тези служби. Освен това, за да