Субекти на данъчните правни отношения. Данъчна провосубектност. Субекти на данъчните задължения. Видове субекти. Основни права и задължения на данъчните субекти.

Често държавата се нарича данъчен кредитор или оправомощено да получи данъка лице (субект). По този начин се подчертава публичния характер на данъчното правоотношение. Тя е активен субект в данъчните правоотношения.

Данъчен субект това е лицето, определено да понесе данъчната тежест. Те са пасивни субекти на данъчните правоотношения /ФЛ, ЮЛ или други социални дадености, приравнени от данъчния закон на ЮЛ/.

ДЗЛ е по-широко понятие и обхваща и други лица, на които законът налага задължение във връзка със събиране на данъка (чл.14 ДОПК).

Правосубектност: едно лице или социална даденост може да бъде потенциален субект на данъчни правоотношения в случаите, предвидени в данъчните закони. По общо правило данъчната провосубектност следва гражданската и затова често се казва, че ФЛ и ЮЛ притежават данъчна правосубектност от момента на получаване на гражданска такава за ФЛ от раждането, а за ЮЛ от учредяването. Затова се говори за вторична данъчна правосубектност, а когато тя е само за целта на данъчния закон говорим за първична данъчна правосубектност чл.9 ал.2 ДОПК.

Използва се и понятието място на стопанска дейност 1, т.5 ДОПК

"Място на стопанска дейност" е:

а). определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Целта на първичната данъчна правосубектност (чл.9, ал.2 ДОПК) е да се персонифицира дейността на чуждестранните ЮЛ, за да могат да се облагат с данък върху печалбата (това се използва за такива лица, които не са учредили или не участват в наши ЮЛ). Такива са клоновете на чужди ЮЛ и др., които осъществяват стопанска дейност. Дори, когато е вторична правосубектността данъчният закон предвижда облекчения за регистрираните.