Субект на стопанската дейност

1. Определение - субекта на стопанската дейност се нарича търговец. Статутът на субекта на стопанската дейност е определен в стопанския закон.

- Търговецът е физическо или юридическо лице което по занятие извършва определени сделки

- всеки които продава своя продукция (пряко или чрез посредник) е търговец

- сделка стопанска дейност която завършва с резултат

Търговец:

- физическо лице(човек)- пълнолетен,може да носи граждански права и отговорности,може да придявява искове и срещу него да бъдат придявявани

- юридически лица- неперсонифицирани дружества,които самостоятелно са носители на права и отговорности

Търговец е всяко лице което образува предприятие и което води свойте дела по търговски начин (в съответствие със закона за счетоводството и други закони) Закона не дава право да се регистрират като търговци:

- физически лица занимаващи се със селскостопанска дейност

- занаятчиите-лицата извършващи услуги си личен труд.

- лицата занимаващи се с хотелски бизнес

Търговците са публични лица, тази публичност се гарантира със задължения на търговците да се регистрират в съответни окръжен съд (за София във върховния съд).Търговеца подава заявление, в което прилага документи, че има право да бъде вписан в търговския регистър. Търговския закон е документ въз основа, на които се вписват търговците. За търговските дружества е задължително да се обнародват в държавен вестник

2. Индивидуализиращи признаци за търговци:

а) фирма - наименованието, под което търговеца упражнява занятието си и се подписва(фирмата е търговско име).

- фирмата задължително се изписва на български език (може допълнително и на чужд)

-към фирмата се придявява общо изискване да отговаря на истината,да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морал

-притежава я действителен търговец

търговска марка - графичен символ,които недвусмислено определя кои е търговеца(производителя). Търговската марка е носител на известност, авторитетност, на завоювано положение на пазара, тя е носител на доверие.

- фирмата може да се употребява само от един търговец

б)седалище(и адрес) - населеното място(град,село),където се намира управлението на дейността на търговеца,задължително се дава и адреса.Не е задължително седалището да съвпада с мястото където се намират основните търговски звена или производствени звена.

Търговеца е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция ,фирмата,седалището и адреса.Съда където е регистриран и номера на банковата си сметка.Може да дава и други адреси,но адреса на седалището е задължителен.

3. Видове търговци:

3.1 Едноличен търговец(ЕТ)-като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната(не е задължително да е български гражданин)

-ЕТ в производство на състояние в несъстоятелност(това производство е съдебно),ако има такива дела не може да се регистрира.