СУБЕКТ НА ПРАВОТО. ПРАВОСУБЕКТНОСТ

УВОД

Правото е дълбоко хуманитарно явление. Но предмет на темата е не правото, а неговите субекти. Това са човешките индивиди, които са дълбокото основание на правото, те са негов критерий и цел. Субектите са онези, към които е адресиран социалният смисъл на правото, онези, към които се прилага неговата мяра. Същностната органическа връзка между човека и правото се проявява като че ли най-силно в проблематиката на субектите на правото. Именно чрез това качество човешкият индивид се констатира като личност в правото.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Субектът на правото представлява отделен човешки индивид или определена форма на социална колективност, като въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения.

Субектът съотнася с правото, но не е право. От това положение се черпят аргументи, че този въпрос е метаюридически. Но всъщност този проблем стои пред правната наука като необходима част от нейното съдържание. Защото извън човека, когато правото има предвид, извън неговата способност да създава блага, чието разпределение и размяна регулира, извън неговата свобода, правото няма смисъл и оправдание.

През различните етапи на правната еволюция на всеки етап от развитието на обществото правото е давало различни отговори на въпроса: кой може да се констатира като носител на юридически права и задължения? В ранните етапи на правната еволюция правото тръгва от идеята за принципната невъзможност големи групи от хора да се конституират като субекти на правото. На тях се е гледало преди всичко като обекти на правото (робовладелско право). По-късно в процеса на своята хуманизация, то вече стига до принципното решение, че всеки човешки индивид следва да се разглежда като субект на правото, но обвързва тази своя позиция с редица съществени принципни ограничения (отношението към земята, естественото вписване на индивида в определено съсловие през средновековието).