56. Субатомни частици. Частици и античастици.

Видове взаимодействия между субатомните частици.

Три етапа в развитието на физиката на субатомните частици:

Демокрит атом (неделим).

1. От електрона до позитрона 1897-1932

В края на XIX век е открит електрона, в началото на XX век са открити протона и неутрона съставни частици на атома. Считали са ги за неделими частици (демокритовите атоми).

2. От позитрона до кварките 1930-1970

Оказало се, че тези частици не са неделими и могат да се превръщат една в друга, повечето от тях са нестабилни. Само фотонът, електрнът, протонът и неутриното са стабилни, ако са сами. Оказало се, че съществуват техни античастици позитрон, антипротон, антинеутрино, с които анхилират и образуват нови частици. При удар на частици възникват нови с маса зависеща от използваната енергия при удара. Така могат да бъдат получени всички известни частици.

3. От хипотезата за кварките 1964г. до наши дни

През 70-те години са открити странни частици с маси по-голями от тези на нуклоните каони и хиперони. Открити са чаровни частици с значително по-голями маси. Открити са огромен брой (около 200) кратко живущи резонансни частици с време на живот ~ 10^-22 - 10^-23 s. 1964г. Гел-Ман и Цвайг изказват хипотезата за съществуването на фундаменталните частици не наблюдаеми в свободно състояние кварки:

Лептони - не участващи в силните взаимодействия, нямат вътрешна структура - като кварките.

Адрони = Мезони + Бариони участват в силните взаимодействия.