Стълбата нагоре, която води надолу

Имало едно време един селянин, който бил толкова беден, че нямало какво повече да загуби и се самозагубил в безсмислен живот... Тази приказка сме я чували някъде или, почакай, това не беше приказка. Още от, може да се каже, сътворението на човека, той се бори за своето оцеляване, преминавайки през Ада и Рая на своето съществуване.. Но каде отива след това ? Това е ясно само на онези, които не са на този свят. Та да се върнем на човека ... Човека се ражда борейки се и продължава израстването си бавно, сякаш се изкачва по стълба от бял мрамор с розови жилки И още от първите мигове на съзнание в него се зараждат две страни добрата и лошата, Ангела и Дявола. Но човека е способен да направи избор между тези две страни, макар и изкушаван от всяка от тях. Както е и посочено в произведението на Христо Смирненски Приказка за стълбата

Героят на Смирненски е плебей по рождение и всички дрипльовци са негови братя, което ни води на мисалта че е беден. Неговото единствено желание е да отмъсти на ония горе за това че са оставили него и братята му гладни и бедни. Но както в живота така и тука той трябва да се справи с изпитанията, за да изпълни стремежа си, а именно да изкачи стълбата на която е страж Дявола. Дяволът се явява като източник на изпитания, като едно изкушение пред което е попадъл всеки , дали човек или животно, което замъглява крайната цел. Но каузата е по-силна от всичко ценно, само ако можеше да отмъсти, момъка бил дал главата си за да го направи. А изкушението си играе с теб,През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп сякаш ядеш торта с плодове и колкото повече ядеш толкова по-сладко ти става,но имаш избор кой плод да изядеш първо.Тогава изкушението ти взима слуха и заслепен от целта, от кръвта кипяща в тялото ти , ти му го даваш С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... хапваш черешка , ала ти предлагат ягода Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя ! Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... и продължаваш. Изкушението ти взима очите , пииваш нещо течно и се осъзнаваш Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! тогава ти поднасят следващото парче Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! и ти се заслепяваш от вкуса му Виж голите им кървави меса. Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!... Сханахте смисъла... Така ти даваш всичко човешко останало в тебе за още едно последно парче торта... Този път изкушението ти дава наи-голямото и сладко парче и ти си най-щастливия опиянявайки се от насладата. И