Ц.Станкова

СТАРОГРЪЦКА ТРАГЕДИЯ

1. Структура на трагедията.

• Пролог (говор; изпълнява се от един актьор, който е много добре осведомен за развитието на сюжета; запознава публиката с важни за развитието на спектакъла детайли къде е действието, кои са действащите лица, действието преди, подсказва развръзката

• Парод (поява на хора на сцената)

Строфа танц на половината хор + песенни реплики

Антистрофа другата половина на хора допълва

Епод трета част от хоровата партия, различна по ритмика на другите две

• Епизод (диалог между действащите лица от 3 до 5)

• Стазими (хорът стои неподвижен, антракт между епизодите)

• Комос (плач) не е задължителен; партия на актьора и хора

• Екзод (хорът излиза от сцената, завършва трагедията)

• Епилог (говорена реч, изяснява развръзката на трагедията)

2. Сюжет на трагедията.

• Проблематика: идеята за съдбата и благополучието на човека и общността, представена чрез страданието на централния персонаж

• Теми: грях и лична вина; възмездие и справедливост; лична отговорност пред божествения ред и обществото

• Система на събитията: начално лишение от основно благо > активност на централния персонаж > компенсиране на началното лишение, но никога не се отменя окончателно

Основно благо = високи ценности: свобода, достойнство, връзка на героя с рода и общността

3. Изискване за трите единства в трагедията:

• На действие представя се едно действие, важно, сериозно, завършено; моделира се съдбата само на централния герой

• На място обикновено дворец

• На време цялото действие приключва за 24 часа

4. Що е образцова трагедия според Аристотел? (Поетика)

• Има заплетена фабула, третираща подходящ мит

• В началото зрителят си създава погрешно мнение за героя, мисли го за невинен, не забелязва трагическата грешка

• Посредством перипетия, която осъществява обрат в действието, зрителят осъзнава погрешността на мнението си, стига до катарзис, получава обективно знание и съчувства на виновния герой

5. Що е идеален трагически герой според Аристотел?

• Не е престъпник, но не се отличава с изключителни добродетели и справедливост

• Подобен е на зрителя, воден е от щастие към нещастие от грешка, а не от престъпност;

• По-високостоящ е, за да има обществена значимост нещастието му царе/ царски синове

• Извършва трагическа грешка поради хюбрис или незнание и понася трагическа вина

• Преминава от незнание към знание

• Той е гневлив, горд, неумерен, дързък, нарушава социалните норми

• Основен морален принцип за оценка на поведението му е справедливостта

6. Разкриване на трагическия герой: