Строител на българския книжовен език

Езикът на Иван Вазов може да бъде изучаван откъм индивидуална страна във връзка с особеностите на неговия художествен стил, и от обществено-културна страна във връзка с ролята на писателя за изграждането на нашия книжовен език.

Като писател реалист и демократ, надарен с твърде плодовит и разностранен талант и изразител на положителните и прогресивни идейни традиции на Възраждането ни, Иван Вазов е изиграл огромна роля в процеса на изграждането и развоя на нашия книжовен език. Не трябва да се мисли, че тази роля на Ив. Вазов в областта на езика произтича само от характера и значението на литературното му творчество. Тя се дължи в голяма степен на съзнателното му и активно отношение към различните въпроси, свързани с практиката и с устройството на книжовния ни език. Макар и самоук в областта на филологията, той е притежавал значителна езикова култура. Няма у нас друг писател, който да е изразил толкова ясно, определено и конкретно своето становище към въпросите на езиковата ни практика и езиковото ни строителство. Положителен фактор в неговата езикова дейност е и дълбоката му и възторжена обич към родния език.

Още в първите години след Освобождението в критичните си бележки, печатани във вестници и списания -в. Народния глас, сп. Наука, сп. Зора- Ив. Вазов не пропуска да оцени и откъм езикова страна разглежданите или отбелязвани книги. Също и в редица свои репортажни и белетристични произведения по-късно той засяга някои въпроси на нашия език (В недрата на Родопите, Разходка до Искъра, В електрическия трамвай и д р.).

Ролята на Вазов, както и на неговите видни предходници, при установяване на характерните особености на нашия книжовен език не може да бъде правилно разбрана, ако не се постави върху фона на обективните исторически процеси и тенденции в икономическия и културния живот на нашата нация. Както вече се изтъкна по-напред, бързото икономическо развитие на областите около Средния и Източния Балкан довежда до изпъкване на източнобългарската реч като естествена база за окончателно оформяне на една общонационална книжовна езикова система, в чиято основа преди това са залегнали и западнобългарски особености. Този процес се е развивал не само по книжовен, но също така и по устен път. Историческата роля на Вазов тук се състои в това, че той схваща правилно и подпомага със своя голям талант, по силата и на личната си връзка с източнобалканската реч, тенденциите на общественото развитие в областта на езика В случая той проявява завидно реалистично чувство, като държи сметка за по разпространената практика.

Основният фонд на Вазовата л е к с и к а и ф р а з е л о г и я, доста стабилизиран и в творчеството на неговите предшественици, е почерпан от нашата народна реч. Всъщност този материал е в повечето случаи общ за всички наши диалекти и служи като естествено ядро, около което се извършва по-нататък концентрацията на диалектите в национален език (Маркс). Разбира се, при съществуващата все пак диалектна пъстрота, налага се в основния речников фонд да се въвеждат и областни думи, които стават по този начин национални.