СТРОЕЖ И СЮЖЕТ -

СЪБИТИЕ И КОМПОЗИЦИЯ У ИВАН ВАЗОВ

Трима са първомайсторите на късия разказ в нашата литература: Вазов, Елин Пелин и Йовков...

...За Вазов отделният индивид е интересен преди всичко като явление на епохата, преди всичко до колкото въплъщава черти на своето време. Неговото око на художник е устремено през и чрез индивида, макар и великолепно портретуван, по-жив от живите - към ония прояви и събития, които пряко очертават лика на епохата, И Вазов непрекъснато съотнася - героя с времето. Обществено значимото събитие, в което се оглежда обективният ход на нещата, доминира във Вазовия разказ, отразява се върху всичките му компоненти, от композицията до идейно-емоционалното му звучене. Защото задачата на художника Вазов е да покаже характерната случка, случката тип, в която прозират чертите на епохата, така както той ги разбира и оценява. Това е задача по начало съзвучна с Елин-Пелиновата, въпреки че, както се казва по-горе, Вазов търси граждански-патриотичната, етико-политическата характеристика на епохата, докато Елин Пелин рисува своето време в светлината на социалния конфликт на село. И двамата обаче насочват погледа си през индивида или събитието към обществото и времето. В този смисъл би могло да се каже, че художникът Вазов, както художникът Елин Пелин, гради своя разказ върху примата на събитието над неговите участници. В този смисъл и Вазов би могъл да повтори заедно с Елин Пелин, че героите му са нужни, за да му изиграят сюжета, а краят е по-важен от началото...

Но както често става, дето са приликите, оттам почват и различията. Да се обърнем към текста.

От пръв прочит се хвърля в очи, особено в сравнение с Елин Пелин, огромният авторски дял в текста на Вазовите разкази. Не става, разбира се, дума за всичко онова, което не е монолог или диалог, а описание на хора, действия, момент, обстановка и което читателят естествено отнася за сметка на автора, а не на героите. Не става дума и за онзи род "авторско присъствие, което често бива и съвършено "невидимо" и при всичката си ярка изявеност само се усеща като отношение на автора, както е у Елин Пелин. А за авторски текст от първо лице, за постоянните и тъй характерни за Вазов уводи, отстъпления и заключения, коментари, оценки и забележки лично от негово име, каквито почти не се срещат в разказите на Елин Пелин и още по-малко в тези на Йовков. При това Вазов твърде често влиза в ролята било на очевидец, било на участник в описваната случка или предава разказаното му от трето лице - похват, също почти непознат за другите двама. Следователно става дума за участие на автора,