С т р е с и д у ш е в н о з д р а в е

Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен специфично действие всички агенти, на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.

Стресът не е просто нервно напрежение. Стресови реакции се наблюдават и в по-низши животни, които нямат нервна система, а даже и в растения. Стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане. Ефектът от действието на стресора зависи само от капацитета на организма. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича дистрес. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен.

Ханс Селие описва три стадия на протичане на стреса:

1. реакция на тревога;

2. стадий на съпротивление;

3. стадий на изтощение;

При първия стадий се мобилизират адаптационните възможности на организма, като се черпят ресурси от повърхностната адаптационна енергия. Но организмът не може да издържи, ако постоянно и системно е на тревога.

Стадият на съпротивлението настъпва, когато организмът успява да постигне балансирано и устойчиво изразходване на адаптационните си ресурси. Признаците, характерни за реакцията на тревога, практически изчезват, а съпротивлението нараства над нормалното. С това се обясняват ефектите на тренираността и на закаляването на организма.

Но адаптационната енергия не е неизчерпаема. Ако стресорът продължава да действа рано или късно настъпва третият стадий- фазата на изтощението. Признаците, характерни за реакцията на тревога се появяват отново и те играят ролята на сигнали- призви за помощ. Ако помощта не се появи организмът се изтощава необратими, настъпва по- бързо стареене, а в по- тежки случаи индивидът може да загине. Стареенето е резултат от всички стресове, на които е бил изложен организмът през целия си живот. Всеки стрес, особено този, предизвикан от фрустрация, неуспех и др., оставя в нашия организъм необратими химически следи, които се натрупват и формират признаците на стареене на тъканта. Друг такъв механизъм, който води до окончателното изтощаване на адаптационната енергия в процеса на стареенето е кумулативният ефект от непрекъснатата загуба на малки частици невъзстановима тъкан (в мозъка, сърцето и т.н.) , дължащи се на различни увреждания или на разкъсване на малки кръвоносни съдове.

Един от най- типичните източници на психичен стрес е неизвестността. Когато човек се намира в среда, в която постоянно не му достига нужната информация, тогава отрицателните емоции лесно прерастват в безпокойство и тревога. Но ако стресорите- неизвестността, изненадите, неочакваните значими събития и непредсказуемите конфликти реакции- продължават да действат, човек изчерпва