СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА И ЩАСТИЕ

основна необходимост на човека

Едно от найголемите постижения на българската литература е известната творба на Емилиян Станев Крадецът на праскови. Събитията са свързани с Първата световна война. Повестта описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост. Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста, но и невъзможна. Героинята рязко се откроява на фона на ужасяващата война.Тя жадува за всичко онова, което войната е разрушила-за любовта, щастието и духовната свобода, които не намира в живота. Творбата разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елисавета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го постига. Но тази любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета-между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и порива към щастие. Любовта между застаряващата жена на полковника и сръбския военопленник Иво Обретенович влиза в противоречие с патриархалния морал и ценности, с омразата възникнала на националистична основа, с чисто човешки психологически предрасъдъци.

Основният проблем в повестта Крадецът на праскови е проблемът за човешкото щастие, за човешката нужда от любов и свобода, от пълноценно живеене-основна отговорност на човека към самия себе си.

Елисавета е наследница на видно, но обедняло семейство, възпитана в строгия морал на патриархалните традиции. Бракът и не е резултат от любов и разбирателство, а на спазване на