Стремежът към любов, щастие и свобода основна тема в повестта на Емилиян Станев Крадецът на праскови

В повестта Крадецът на праскови от Емилиян Станев се разказва за стремежа на двама души към щастието и любовта. В повестта е разкрита значимостта на връзката между инидивидуалния човешки живот и драматичните исторически събития. Време на войната прави чувствата на героите не просто неосъществими, но и смъртоносни.

Емоциите събират представителите на две нации, които са във военен конфликт. Иво е военнопленник, а Елисавета жена на гарнизонния командир. Това е една от причините тяхната любов и щастие да бъде неосъществимо. Срещу тях се изправят нормите на патриархалният морал. Въпреки всички причини двамата влюбени продължават да се стремят към щастие, любов и свобода.

Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната. Тя засяга личния живот на човека, изкривява и променя съдбата му. Времето на войната оказва влияние върху всички хора в духа им са се настанили страданието и умразата. Там няма място за съчувствие и за любов. Единствиното изключение са Елисавета и Иво.

Елисавета е омъжена за човек, от когото всички се боят. Дори децата се боят от него. Полоковникът е пълен антипод на Иво. Той е стар, строг и с ужасен характер неговият сприхав характер стана причина и тя да се чувства самотна и преждевременно остаряла. Животът на мъжа на Елисавета е изпълнен с омраза, но професията му го е направила такъв - "Той (полковникът) презираше румънците и диво мразеше сърбите коварните и подли съюзници от Балканската война, които го бяха ранили и провалили военната му кариера.

Животът на Елисавета е един самотен, еднооразен живот живот като в затвор. Тя няма дори деца. Единствената причина, поради която тя се е оженила за полоковника е сигорността, която по време на война малко хора могат да осигорят. Срещайки пленника Елисавета се влюбва в него. Любовта освобождава героинята от миналото и. Тя внася разнобразие в живота и. Стремежът към любов, щастие и свобода отвежда далеч от войната двамата герои. Чувствата им нямат преспектива, но надеждата в тях не умира и те продължавата да се стремят да запазят любовта си. В нея те преоткриват себе си, оценяват собствената си различност и се виждат в нова светлина.

Елисавета е пълна противоположност на мъжа си. Полоковника е студен и безмилостен, той смята пленниците за врагове и е загубил покрай професията си човешкото в себе си. Жена му обаче има корено различно мнение тя не счита пленниците като победени врагове, тя ги вижда като измъчени от жестоката съдба човешки същества. Геоинята извървява пътя от разбиращото отнасяне към човека, от състраданието