Стратегия

1. Какво е стратегия- Стратегията на организацията е разглеждана най-вече като дългосрочен план за действие. X. Минцбърг казва, че под стратегия се разбира:

-план за действие на организацията;

-ход, маневра;

-модел на поведение;

-средство за постигане и задържане на конкурентната позиция;

-споделена гледна точка към света.

-стратегията е средство за дефиниране на ползите за стейкхолдърите.

Организациите се нуждаят от стратегии, защото (по Минцбърг):

-стратегията определя направлението на действие

-стратегията фокусира усилията и въвежда координация на дейността.

- стратегията дефинира организацията

-като създава ориентир, фокус на вниманието и дефиниция на организацията, стратегията намалява неопределеността в действията й.

Управлението на организацията обхваща не само формулиране и избор на стратегия, а още осъществяване на стратегията и контрол върху реализацията й. Тя се нуждае от съвкупност от стратегии за постигането им.

2. Видове стратегии

2.1. Стратегии по управленски равнища:

Корпоративната стратегия формулира общите въпроси за цялата организация и е средство за нейното интегриране. Бизнес стратегиите са необходими, ако организацията развива няколко бизнеса и затова работи на различни пазари. Стратегиите на бизнес единиците описват как ще работят, а от друга страна, трябва да бъдат съвместими с корпоративната стратегия. Функционалните стратегии се отнасят за всяка отделна област - финанси, човешки ресурси, технологии, доставки, производство, маркетинг и др. Всяка от функционалните стратегии съдейства чрез своите средства и възможности за реализацията на корпоративната и/или бизнес стратегията.

2.2.М. Портьр разработва модела си за базовите конкурентни стратегии на фирмите. Тези стратегии са приложими на корпоративно равнище и на равнище "бизнес единица". Когато организацията определя стратегиите си, ще трябва да избере в какво ще се състои конкурентното й предимство - в сравнително по-ниските разходи или в различния продукт. Тя ще трябва да избере и подходящия за себе си пазар, който да обслужва.

2.3. Стратегически алтернативи за растеж са: специализация,

географско разширяване, развитие на продукта, интеграция - хоризонтална и вертикална, съвместно предприятие, диверсификация - концентрична (свързана) и конгломератна (несвързана). Освен алтернативите за растеж съществуват и алтернативи при спад в дейността.

2.4. Фирмите се различават и според стратегическото си поведение - настъпателно, защитно или комбинация от тях. Организацията ще подбира поведението си според избрания начин да реши вътрешните си въпроси за