Стратегии за развитие и модернизиране на държавното управление

Опитът на страните от Западна Европа и САЩ сочи, че основна цел на съвременните реформи е продължителна промяна, трансформираща поведение, отноше-ния и ценности. Това е бавен и труден процес, който не може да се сведе просто до промяна на структури, правила и процедурите. Най-общо могат да се разграничат iu основни подхода към реформите:

• подходът на "големия удар";

• по-премерен и постепенен подход.

Реформата в администрацията може да приеме различни форми, които най-често се прилагат кумулативно. Регулативната реформа (реформа в регулаторните техники) включва усъвършенстване на законодателството и други регулаторни механизми, отнасящи се до държавната администрация съществуват три основни стратегически алтернативи за развитие на реформата:

1. Селективна стратегия, която се характеризира с развитие на реформата само в отделни сфери на дейност на отделни равнища и за избрани направления на реформата. Тази стратегия позволява адаптиране на реформата към най-наложителните промени и в съответствие с развитието на страната при разположени във времето ресурси, необходими за реформата. Недостатък е продължителността на така организираната реформа и нарушаването на синхрона между отделните елементи на системата.

2. Стратегията на тоталната промяна е стратегия за стартиране н осъществяване на реформата едновременно и паралелно във всички звена и нива на административната система. Тази стратегия дава най-бързи н трайни резултати, като може ла се разчита на най-голям общ ефект. Недостатък е необходимостта от големи разходи - финансови, човешки, организационни и други, независимо от състоянието на икономиката, като едновременно налага концентриране на големи ресурси.

Комбинирана стратегия е тип стратегия, насочена към постепенно и поетапно (стъпка по стъпка) развитие на промените с цялостно обхващане на системата и постигане на резултати (търсене на пробиви) в най-важните елементи на реформата. Тази алтернатива може да премахне недостатъците на предишните и да адаптира реформата към реалните възможности на страната, без да се губят темповете на промените.