Стратегическо бизнес планиране
| Планиране и прогнозиране. Бизнес планове | 2010-08-04 | 200 сваляния |
Тема 1. Планирането се формира и развива под прякото въздействие и във връзка с еволюцията на общата теория и практика на мениджмънта през различните исторически периоди. Самостоятелното разглеждане на еволюцията на фирменото праниране има за цел да се осмислят спецификата, особеностите и отличителните черти на съвременния етап в неговото развитие стратегическото планиране. В тази връзка прегледът и периодизацията на ФП се прави главно през призмата на отношението фирма-външна среда. Въз основа на този признак, макар и условно могат да се очертаят три етапа на еволюцията на ФП: 1) затворено вътрешнофирмено планиране; 2) пазарно ориентирано планиране; 3) стратегическо бизнес планиране. Затворено вътрешнофирмено планиране. Този модел на планиране се заражда, развива и прилага през първите 30 години на 20 век през епохата на индустриализацията и разгръщането на масовото производство. Негови отличителни черти са: 1.Икономика, доминирана от предлагането, незадоволени всепоглъщащи пазари; 2. господство на производствения стереотип доминираща роля на бизнеса и на продавача над купувача; 3. на пазара се предлагат стоки, произведени предварително за неизвестни купувачи; 4. рационализмът икономическата изгода смята се, че успехът на фирмата се определя от рационалната организация на производството и най-рационалното използване на ресурсите, с които фирмата разполага; 5. фирмата се разглежда като затворена система, планирането е насочено навътре в нея, занимава се главно с вътрешнофирмените фактори за развитие, растеж и ефективност; 6. основни обекти на планирането са: производствените мощности и производствената програма, план-графиците за доставки и за пласмент на продукцията, бюджетите за необходимите ресурси и източниците и организацията за тяхното осигуряване;7. Масовизиране, специализация и стандартизация на производството, за да се предлага масов продукт с ниска цена; 8. посоката на икономическите анализи и планави решения са насочени от миналото, през настоящето, към бъдещето. Главната задача на планирането е да осигурявя най-пълно натоварване на капацитета на предприятието, максималното екстензивно и интнзивно използване на производствените мощности и на живия труд, най-икономичното влагане на суровините и материалите в изделията и пестене на енергия, за да се постига максимум продукция при минимум разходи и увеличаваща се печалба. В плановете се обхващат основните икономически показатели, които отразяват приходи, разходи, производителност, печалба, възвръщаемост на инвестициите, ликвидност. Производствения план и бюджетирането са основни инструменти на планирането, заражда се прогнозирането, извършва се преход от краткосрочно към дългосрочно планиране. Пазарно ориентирано планиране. Тук пазарната философия на бизнеса гласи: произвеждай само това, което можеш да продадеш! Появата на пазарния модел на планиране се предизвиква от първите симптоми на насищане на пазара с основни потребителски стоки в годините след Втората световна война. Променя се посоката и фокусът на планирането ако при производствения стереотип се върви от производството към пазара, то при пазарния модел е от пазара към производството. В основата на планирането се поставя маркетинг-микса, чрез който се търси баланс между противоречивите изисквания и интереси на производителите и на потребителите на стоки и услуги в условията на конкурентна борба. Планирането се основава на проучванията на пазара, на прогнозите за продажбите. Основните характеристики на пазарно ориентираното планиране са: 1. икономика доминирана от търсенето, наситени и
Тагове от реферата: прякот, ормира, ниранет, ниране, егическо











