Алеко Константинов

Страст

(Безделица с претенции на художественост)

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае,

то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това

обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз

все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и

Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи

не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна

цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът!

Глупава страст!

Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка

фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи

предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е

кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му

са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши

чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки

знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не

друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се,

че той е заплашвал някои някои гарги с военно положение. А за мене светът не

само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало

и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с

почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са

заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството

почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това,

което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или

щастлив случай, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е

унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да

бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните

мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да

го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с

такова изражение, като кога искам да кажа на някого "Кача аларъм бен сени!"