Джек Лондон

Страшните Соломонови острови

Не може да се отрече, че условията на Соломоновите острови са сурови. Наистина,

по света има и по-опасни места. Но на новака, който изобщо не познава грубите

хора и нрави, Соломоновите острови могат да се сторят наистина страшни.

Вярно е, че там постоянно върлуват треската и дизентерията, че гъмжат

отвратителни кожни болести, че въздухът е наситен с отрови, които проникват във

всяка пора, драскотина или рана и предизвикват зловредни язви, че мнозина силни

мъже, избягнали там смъртта, се завръщат в страните си като развалини. Вярно е

също, че туземните жители на Соломоновите острови са див народ, който с голяма

охота яде човешко месо и има слабост към събирането на човешки глави. Най-висша

спортсменска проява за тях е да издебнат човека изотзад и да му нанесат с

томахавка ловък удар, с който прекъсват гръбначния стълб в основата на черепа.

Не по-малко вярно е, че на някои от островите, като например Малаита, за

положението на човека в обществото се съди по броя на извършените от него

убийства. Главите са разменно средство, а главите на белите са изключително

ценни. Много често десетина села събират миза, която допълват месец след месец,

докато един ден някой храбър войн представи глава на бял, прясна и кървава, и

вземе мизата.

Всичко казано дотук е напълно вярно и въпреки това има бели, които прекарват по

двадесетина години на Соломоновите острови, а и след като отпътуват, изпитват

носталгия по тях. Човек трябва само да е внимателен - и да има късмет, - за да

преживее дълго време на тия острови; но трябва да е също и от подходяща порода.

Душата му трябва да е белязана с отличителния знак на всемогъщия бял човек. Той

трябва да бъде всемогъщ. Трябва да нехае за опасностите, да има огромно

самочувствие и расов егоизъм, които да го водят до убеждението, че един бял

винаги може да се справи с хиляда чернокожи, а в неделя спокойно може да очисти

и две хиляди. Защото така белият човек е станал всемогъщ. О, и още нещо: белият,

който иска да бъде неизбежен, трябва не само да презира по-низшите раси и да има

високо мнение за себе си; той не трябва да има и голямо въображение. Не трябва

да разбира много добре инстинктите, нравите и мисловните процеси на черните,

жълтите и мургавите, защото не по този начин бялата раса е утъпкала своя

царствен път по света.

Берти Аркрайт не беше неизбежен. Той беше твърде чувствителен, твърде деликатно